По месестото лице на Тайлър се изписа подозрение, след което яростта му отново се събуди.
— Вие ме измамихте! Вие сте планирали всичко!
— Много умно… — обади се Мередит.
— Брей, как се досети! — присъедини се Мат.
Бони вдигна пръста си и изписа във въздуха цифрата едно, иронично отбелязвайки точка за Тайлър.
— Знаех си, че няма да устоиш да проследиш някое от момичетата, които сега са тук, ако сметнеш, че ще е само — каза Стефан. — Ти си мислеше, че гробището е най-удобното място за убийство, след като ще си съвсем сам тук. Освен това знаех, че не можеш да устоиш на изкушението да се похвалиш за всичко, което си извършил. Надявах се, че ще разкажеш на Мередит повече за другия убиец, който наистина е изхвърлил Сю през прозореца и е направил среза на гърдите й, за да можеш ти да пиеш прясна кръв. За този вампир говорим сега, Тайлър. Кой е той? Къде се крие?
Изражението на Тайлър се промени от отровна омразна гримаса в подигравателна усмивка.
— Ти си въобразяваш, че ще ти кажа? Той е мой приятел.
— Никакъв приятел не ти е. Той просто те използва. И освен това е убиец.
— Не усложнявай нещата, Тайлър — добави Мат.
— Ти вече си се превърнал в негов съучастник. Тази вечер се опита да убиеш Мередит. Много скоро, дори и да искаш, няма да можеш да се откажеш. Прояви разум и спри всичко това още сега. Кажи ни всичко, което знаеш за него.
Тайлър оголи зъбите си.
— Нищо няма да ви кажа. Как ще ме накарате да проговоря?
Останалите се спогледаха. Атмосферата се промени и стана по-напрегната, когато отново впериха погледи в Тайлър.
— Ти наистина ли не разбираш? — попита го Мередит тихо. — Тайлър, ти си помогнал Сю да бъде убита. Тя умря заради един отвратителен ритуал, който те е променил в нещото, което сега виждат очите ми. Ти си планирал и моето убийство, както и това на Вики и Бони, сигурна съм. И сега очакваш да проявим милост към теб? Да не би да си въобразяваш, че те подмамихме тук, за да бъдем мили с теб?
Настъпи тишина. Подигравателната усмивка се изтри от устните на Тайлър. Заозърта се изплашено, обхождайки с поглед противниците си.
Но те до един бяха неумолими. Дори и дребното лице на Бони бе добило сурово и непрощаващо изражение.
— Жервез от Тилбъри споменава нещо интересно — рече Стефан с почти любезен тон. — Съществува лек за върколаците, освен традиционния сребърен куршум. Слушай. — Той разтвори книгата върху коляното си и зачете на лунната светлина: — Всички сериозни и способни доктори изказват и подкрепят идеята, че ако един върколак бъде лишен от един от крайниците си, той със сигурност ще възстанови първоначалното си човешко тяло. Жервез по-нататък разказва историята на някой си Рембо от Оверн, върколак, който бил излекуван, след като един дърводелец му отсякъл една от задните лапи. Това, разбира се, вероятно е било ужасно болезнено, но в същата история след това се разказва още, че този Рембо накрая благодарил на дърводелеца, че „го отървал веднъж завинаги от това прокълнато и отвратително животинско тяло“. — Стефан вдигна глава. — А сега мисля, че ако Тайлър не ни помогне с повече сведения, поне можем да се подсигурим той повече да не напада и убива хора. Какво ще кажете?
Пръв заговори Мат:
— Мисля, че е наш дълг да го изцерим.
— От нас се иска само да го освободим от един от крайниците му — съгласи се Бони.
— Аз се досещам кой крайник ще е най-подходящ за целта — изрече Мередит задъхано.
Очите на Тайлър щяха да изхвръкнат от орбитите си. Под слоя от мръсотия и кръв обикновено червендалестото му лице започна да пребледнява.