МИШКАТЪМНАСЛУЗЩЕТЕУБИЕ, се изписа на дъската. КРЪВКРЪВКРЪВ. И после… БОНИ БЯГАЙ от ТАМ ТОЙ Е ТУК БЯГАЙ БЯГАЙ БЯ…
Планшетът подскочи диво, изтръгна се от пръстите им и прелетя над спиритическата дъска, профуча във въздуха, сякаш някой го бе захвърлил с все сила. Вики се разпищя. Мередит скочи на крака.
И тогава всички лампи изгаснаха, потапяйки къщата в пълен мрак.
3
Писъците на Вики звучаха все по-безумно. Бони усети как в гърдите й се надига паника.
— Спри, Вики! Хайде, трябва да се махаме оттук! — изкрещя Мередит по-силно, за да могат да я чуят. — Това е твоята къща, Каролайн. Всички ще се уловим за ръце и ти ще ни изведеш до външната врата.
— Добре — отвърна Каролайн. Не звучеше толкова изплашена, колкото другите. Това е предимството да нямаш въображение, помисли си Бони. Не можеш да си представиш ужасяващите неща, които могат да ти се случат.
Чувстваше се по-добре до Мередит, чиято хладна ръка стискаше нейната. С другата Бони се улови за ръката на Каролайн и усети твърдостта на дългите й нокти.
Нищо не виждаше. Очите й постепенно се адаптираха към мрака, но не можеше да съзре дори смътно проблясване на светлина или поне сянка, докато Каролайн ги водеше напред. Откъм улицата през прозорците също не проникваше светлина. Може би навсякъде електрическата мрежа се беше разпаднала. Каролайн изруга, като се блъсна в някакъв шкаф, а Бони се препъна зад нея.
Вики хленчеше тихо най-отзад.
— Дръж се — прошепна й Сю. — Дръж се, Вики, ще се измъкнем.
Напредваха в тъмното много бавно, едва тътрейки крака. По едно време Бони усети, че вече стъпва върху теракота.
— Това е предният коридор — обясни й Каролайн. — Изчакай ме тук за минута, докато напипам къде е външната врата. — Пръстите й се изплъзнаха от тези на Бони.
— Каролайн! Не отивай там… къде си? Каролайн, подай ми ръката си! — извика Бони и се залута трескаво като слепец, загубил водача си.
От мрака нещо голямо и влажно стисна пръстите й. Беше ръка. Само че… не беше ръката на Каролайн.
Бони изкрещя.
Вики тутакси подскочи и се разпищя диво. Горещата влажна ръка теглеше Бони напред. Тя се разрита, мяташе се, съпротивляваше се, но нищо не помагаше. После усети ръката на Мередит около кръста си, след това и двете й ръце. Тогава успя да отскубне дланта си от онази голяма ръка, която я теглеше.
Обърна се назад и побягна, смътно съзнавайки, че Мередит е до нея. Но не усещаше, че с все сила продължава да крещи, докато не се строполи в едно голямо кресло, което не й позволи да тича по-нататък. Чак тогава чу собствените си писъци.
— Шшт! Бони, шшт, спри! — разтърси я Мередит. Двете бавно се свлякоха от креслото на пода.
— Нещо ме докопа! Нещо ме сграбчи, Мередит!
— Зная. Но сега млъкни! То все още е някъде тук наоколо — изрече Мередит задъхано. Бони притисна лице в рамото на приятелката си, за да не се разкрещи отново. Ами ако онова нещо бе стаята с тях?
Секундите се нижеха бавно. Обгърна ги тишина. Колкото и да напрягаше слуха си, Бони не успя да чуе нищо освен дишането си и това на Мередит, както и глухите удари на сърцето си.
— Слушай! Трябва да намерим задната врата. Сега сигурно сме във всекидневната. Това означава, че кухнята се пада отдясно. Ето къде трябва да отидем — обясни й Мередит тихо.
Бони закима беззвучно, след което вдигна рязко глава.
— А къде е Вики? — прошепна дрезгаво.
— Не зная. Трябваше да пусна ръката й, за да те издърпам от онова нещо. Хайде, да вървим.
Бони я хвана за раменете.
— Но тя защо не крещи?
Внезапна тръпка прониза Мередит.
— Не зная.
— О, Господи. О, Господи. Не можем да я изоставим, Мередит.
— Длъжни сме.
— Не можем. Мередит, аз накарах Каролайн да я покани. Тя нямаше да бъде тук, ако аз не бях предложила. Трябва да я измъкнем от тук.
Последва пауза, след което Мередит просъска:
— Добре! Но ти все избираш най-странното време, за да се правиш на много благородна, Бони.
Някаква врата се затръшна и двете подскочиха от уплаха. После се чу трополене. Сякаш някой се спуска забързано по стъпала, помисли си Бони. И скоро след това се извиси глас:
— Вики, къде си? Недей… Вики, не! Не!
— Това е Сю — ахна Бони и подскочи. — На горния етаж!
— Защо нямаме фенерче… — ядоса се Мередит.