— Не. Само това, че е от Кентъки.
Той стоеше и се чудеше какво да прави. „Много е красива — помисли си. — Хенри трябва да ме черпи.“
— Ще се обадя по телефона.
Пет минути по-късно говореше с Хенри Чеймбърс.
— Хенри, Тод се обажда. Ще се пукнеш от яд, като разбереш, че тази сутрин купих Сейл Ауей. Знам, че й беше хвърлил око. — Замълча за момент, докато слушаше, а после се засмя. — Не се и съмнявам, че си го направил. Дочувам, че току-що отново си се развел. Жалко. Джесика ми харесваше.
Лесли послуша разговора още няколко минути, а после сенаторът Дейвис каза:
— Хенри, ще ти направя една услуга. Една моя приятелка пристига утре във Финикс и не познава никого там. Ще съм ти благодарен, ако я наглеждаш… Как изглежда ли? — Погледна към младата жена и се усмихна. — Не изглежда зле. Само не си въобразявай това-онова.
Той помълча още малко, докато слушаше, после отново се обърна към Лесли:
— Кога ще пристигне самолетът ви?
— В три без десет. Делта 159.
Сенаторът повтори информацията по телефона.
— Казва се Лесли Стюарт. Ще ми благодариш за това. Е, умната, Хенри. Ще поддържаме връзка.
— Благодаря ви — каза тя.
— Друго, с което да мога да ви бъда полезен?
— Не. Имах нужда само от това.
„Защо? За какво й е притрябвал на Лесли Стюарт Хенри Чеймбърс?“ — питаше се той.
Голямото унижение, причинено й от Оливър Ръсел, се беше оказало сто пъти по-лошо от всичко, което Лесли би могла да си представи. Кошмарът я преследваше навсякъде. Където и да отидеше, шушукаха:
— Тя е. Той направо я отхвърли пред олтара…
— Пазя си сватбената покана за сувенир…
— Какво ли ще прави със сватбената рокля?
Клюките още повече огорчаваха Лесли, а унижението беше непоносимо. Тя никога вече нямаше да се довери на мъж. Никога. Единствената й утеха беше, че по някакъв начин щеше да накара Оливър Ръсел да си плати за непростимата обида, която й беше нанесъл. Още не знаеше как ще го направи. С подкрепата на сенатора Дейвис Оливър щеше да си осигури пари и власт. „В такъв случай ще трябва да потърся начин да се сдобия с повече пари и повече власт от него — мислеше си. — Но как? Как?“
Церемонията по встъпването в длъжност се състоя в градината на щатския капитолий във Франкфорт, близо до красивия десетметров часовник от цветя.
Джан стоеше до Оливър и гордо наблюдаваше красивия си съпруг, който даваше клетва като губернатор на Кентъки.
Ако Оливър се държеше прилично, следващата стъпка щеше да е Белият дом, увери я баща й. А тя възнамеряваше да не позволи на нищо да се изпречи на пътя му. На нищо.
След церемонията Оливър и тъстът му седнаха в просторната като дворец библиотека на Екзекютив Маншън, красива сграда по модел на Пти Трианон, вилата на Мария Антоанета близо до двореца Версай.
Сенаторът Тод Дейвис се огледа в луксозната зала и кимна в знак на задоволство.
— Тук ще се чувстваш много добре, синко. Много добре.
— Всичко дължа на тебе — с благодарност отвърна Оливър. — Никога няма да го забравя.
— Не е така, Оливър. Ти си тук, защото го заслужаваш. Е, може да съм помогнал малко да попришпорим нещата. Но това е само началото. От дълго време съм в политиката, синко, и има някои неща, с които съм наясно.
Погледна зет си в очакване и той веднага отвърна:
— Иска ми се да ги чуя, Тод.
— Хората не могат да разберат една проста истина. Не е важно кого познаваш — поясни сенаторът, — а това, което знаеш за него. Всеки си има по някоя тайна, която не иска да се разкрива. Само да се поразровиш и направо ще се учудиш с какво голямо удоволствие ще ти помогнат с всичко, от което имаш нужда. Случайно научих, че във Вашингтон има конгресмен, който е прекарал една година в психиатрична клиника. Представител от Севера е бил в изправително училище за кражба. Е, сам се досещаш как би се отразило на кариерата им, ако това излезе наяве. Но тези неща вършат работа.
Сенаторът отвори скъпо кожено куфарче и извади няколко листа хартия.
— Това са хората, с които ще си имаш работа тук в Кентъки. Те са силни мъже и жени, но всички си имат ахилесова пета. — Той се ухили. — Ахилесовата пета на кмета хи я бива. Той е травестит.
Оливър удивено преглеждаше документите.
— И да ги държиш заключени, ясно ли е? Това си е чисто злато.
— Не се тревожи, Тод. Ще внимавам.
— Но, синко, избягвай да притискаш прекалено много тези хора. Не ги прекършвай — само ги поогъни. — За миг изгледа Оливър. — Как я карате двамата с Джан?
— Страхотно — бързо отвърна той. И в известен смисъл си беше така. Що се отнасяше до него, това си беше брак по сметка и той със задоволство отбелязваше, че с нищо не нарушава сделката. Никога нямаше да забрави какво щеше да му струва предишният му гаф.