— Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че в Хамънд има два вестника. Тиражът на „Сън“ е петнадесет хиляди на ден. Тиражът на другия вестник, „Хамънд Кроникъл“, е двадесет и осем хиляди, почти два пъти по-голям от този на „Сън“. А и собственикът на „Сън“ иска пет милиона долара. Сделката няма да бъде изгодна.
Лесли се замисли, после нареди:
— Чакай ме. Тръгвам.
Следващите два дни Лесли прекара в проучване на вестника и счетоводството му.
— „Сън“ изобщо не може да се мери с „Кроникъл“ — уверяваше я Макалистър. — „Кроникъл“ все повече се разраства, а тиражът на „Сън“ непрекъснато намалява.
— Знам. Ще го купя.
Той изненадано я погледна.
— Какво-о ще направиш?
— Ще го купя.
За три дни сделката беше оформена. Собственикът на „Сън“ с удоволствие се отърва от него.
— Изпързалях дамата да сключи сделката — сияеше той. — Тя ми изплати цялата сума от пет милиона.
Уолт Мериуедър, собственик на „Хамънд Кроникъл“, посети Лесли.
— Разбрах, че вие сте моят нов конкурент — дружелюбно каза той.
— Точно така.
— Ако не ви потръгнат нещата, бихте ли проявили интерес да продадете „Сън“ на мен?
— А ако нещата наистина ми потръгнат, може би вие бихте проявили интерес да ми продадете „Кроникъл“ — усмихна се Лесли.
— Разбира се. Късмет, госпожо Чеймбърс — засмя се той.
— След шест месеца „Сън“ ще бъде наш — самоуверено заяви Мериуедър, когато се върна в „Кроникъл“.
Лесли се върна във Финикс и разговаря с Лайл Банистър, главния редактор на „Стар“.
— Идваш с мен в Хамънд, Орегон. Искам да се заемеш с вестника там, докато не стъпи на крака.
— Говорих с Макалистър — отвърна той. — Този вестник няма крака. Каза, че всеки момент може да се срине.
— Колко забавно — отбеляза тя.
В Орегон Лесли свика общо събрание на служителите в „Сън“.
— Отсега нататък ще работим малко по-различно — уведоми ги. — В този град има два вестника и ние възнамеряваме да станем собственици и на двата.
— Извинете, госпожо Чеймбърс — обади се Дерек Зорнс, главен редактор на „Сън“. — Мисля, че ситуацията не ви е съвсем ясна. Тиражът ни е далеч по-малък от този на „Кроникъл“ и с всеки месец намалява. Не можем дори да достигнем техния.
— Не само че ще го достигнем, но и ще направим така, че „Кроникъл“ да остане без работа.
Мъжете в залата се спогледаха и си помислиха: „Жени и аматьори не трябва да се бъркат в тоя бранш.“
— Как възнамерявате да го осъществите? — любезно попита Зорнс.
— Наблюдавали ли сте някога бикоборство? — попита Лесли.
— Бикоборство? Не… — примигна той.
— Ами когато бикът излезе на арената, матадорът не се хвърля веднага да го убие. Той му пуска кръв, докато го обезсили.
Главният редактор едва се сдържа да не се изсмее.
— Значи ние ще пускаме кръв на „Кроникъл“?
— Точно така.
— Как ще го постигнем?
— От понеделник смъкваме цената на „Сън“ от тридесет и пет на двадесет цента. Намаляваме рекламните тарифи с тридесет процента. От следващата седмица пускаме игри с печалби, в които читателите да могат да спечелят безплатни екскурзии. Веднага се заемаме с рекламата на играта.
Когато по-късно, служителите обсъждаха събранието, всички бяха единодушни, че някаква луда е купила вестника им.
Пускането на кръв започна, но пострадалият беше „Сън“.
— Имаш ли представа колко пари губи „Сън“? — попита Макалистър.
— Много добре знам колко губи — заяви Лесли.
— Колко дълго смяташ това да продължи?
— Докато спечелим. Не се тревожи. Ще успеем.
Но самата тя се тревожеше. С всяка седмица загубите ставаха все по-тежки. Тиражът продължаваше да пада, а и рекламодателите не изпаднаха във възторг от смъкването на тарифите.
— Теорията ти не е издържана — каза Макалистър. — Трябва да ограничим загубите. Предполагам, че можеш да продължиш да наливаш пари, но какъв е смисълът?
Следващата седмица тиражът престана да пада.
Минаха осем седмици преди „Сън“ да започне да се съвзема.
Намалената цена на вестника и на рекламите бяха привлекателни, но това, което вдигна тиража му, бяха игрите с награди. Те продължиха дванадесет седмици, а участниците трябваше да се състезават всяка седмица. Наградите бяха пътешествие с кораб до Южните морета и екскурзии до Лондон, Париж и Рио. Докато се връчваха наградите, а на първа страница се показваха снимки на победителите, тиражът на „Сън“ бързо започна да се качва.
— Пое много голям риск — завистливо отбеляза Крейг Макалистър, — но успя.
— Не беше риск — отвърна Лесли. — Хората не могат да устоят на изкушението да получат нещо за нищо.