— Опитай това.
— Какво е това? — попита Мириам.
— Ще ти хареса. Обещавам. — Той изпи половината.
Тя го опита, а после изпи останалото.
— Не е лошо — усмихна се.
— Ще те накара да се почувстваш наистина секси.
— Аз вече се чувствам наистина секси. Ела в леглото.
Те отново се любеха, когато тя изпъшка и каза:
— Аз… аз не се чувствам добре. — Задъха се. — Не мога да дишам. — Очите й се затваряха.
— Мириам! — Тя не отговори. Лежеше безжизнена на леглото. — Мириам!
Беше в безсъзнание.
Кучи син! Защо ми причиняваш това?
Той стана и нервно закрачи из стаята. Беше го давал на десетина жени и само веднъж имаше странични ефекти. Трябваше да внимава. Ако не се справеше както трябва, това щеше да е краят. Всичките му мечти, всичко, за което беше работил. Не можеше да допусне това да се случи. Стоеше до леглото и я гледаше. Слава богу, все още дишаше. Но той не можеше да я остави да бъде открита в този апартамент. Щяха да го разкрият. Трябваше да я остави някъде, където да я намерят и да я откарат в болница. На нея можеше да се разчита, че няма да го издаде.
Отне му почти половин час да я облече и да премахне всички следи от присъствието й от апартамента си. Открехна леко вратата и огледа коридора, после я вдигна, преметна я през рамо, свали я до колата и я вкара вътре. Беше почти полунощ и улиците бяха пусти. Започваше да вали. Той отиде до парка „Джунипър Хил“ и когато се увери, че няма никого, взе Мириам от колата и леко я сложи на една пейка. Не му се искаше да я оставя там, но нямаше друг избор. Никакъв избор. От това зависеше бъдещето му.
На няколко крачки имаше телефонна кабинка. Притича до нея и се обади в „Бърза помощ“.
Джан беше будна и го чакаше, когато той се прибра.
— Минава полунощ — отбеляза тя. — Какво те…
— Извинявай, скъпа. Обсъждахме бюджета и… нали знаеш, всички бяха на различно мнение.
— Пребледнял си — каза Джан. — Сигурно си капнал от умора.
— Уморен съм малко — съгласи се той.
— Хайде да си лягаме — намигна му тя.
Той я целуна по челото.
— Аз наистина трябва малко да поспя, Джан. Това събрание ме скапа.
Историята излезе на първа страница на „Стейт Джърнъл“ на следващата сутрин:
В два часа тази сутрин полицията открила изпадналата в безсъзнание жена Мириам Фридланд да лежи на една пейка в дъжда. На мястото незабавно пристигнала линейка. Закарана е в болницата „Мемориъл Хоспитъл“, откъдето твърдят, че състоянието й е критично.
Докато Оливър четеше статията, в стаята се втурна Питър с вестник в ръка.
— Видя ли това?
— Да. Направо… направо е ужасно. От пресата цяла сутрин ми звънят.
— Какво мислиш, че се е случило?
Оливър поклати глава.
— Не знам. Току-що се обадих в болницата. В кома е. Опитват се да установят причината. Ще ме уведомят веднага щом разберат.
Тейгър го погледна.
— Дано се оправи.
Лесли Чеймбърс не видя статиите във вестниците, тъй като беше в Бразилия да купува телевизионен канал.
На следващия ден се обадиха от болницата:
— Господин губернаторе, току-що приключихме с лабораторните изследвания. Приела е вещество, което се нарича метилендиоксиметамфетамин, познато като „Екстази“. Приела го е в течна форма, което е още по-опасно.
— Какво е състоянието й?
— Опасяваме се, че е критично. В кома е. Може да се събуди или… — Той се поколеба. — Може и да не се събуди.
— Моля да ме държите в течение.
— Разбира се. Сигурно сте много загрижен, господин губернаторе.
— Да, така е.
Оливър Ръсел беше на заседание, когато се обади една секретарка.
— Извинете, господин губернаторе. Търсят ви по телефона.
— Казах ти да не ме прекъсваш, Хедър.
— Обажда се сенаторът Дейвис на трета линия.
— А…
Оливър се обърна към събралите се.
— Ще приключим с това по-късно, господа. Извинете ме, ако обичате…
Когато всички напуснаха залата, той вдигна телефонната слушалка.
— Тод?
— Оливър, какви са тези истории за твоя секретарка, която е открита дрогирана на пейка в парка?
— Да — отвърна Оливър. — Наистина е ужасно, Тод. Аз…
— Колко ужасно? — настоя сенаторът.
— Какво искаш да кажеш?
— Много добре знаеш какво искам да кажа.
— Тод, нали не мислиш, че аз… Кълна се, че нищо не знам за случилото се.
— Дано е така — мрачно отвърна сенаторът. — Знаеш колко бързо плъзват слухове из Вашингтон, Оливър. Той е най-малкият град в Америка. Не искам нищо да се свързва с тебе. Подготвяме се за действие. Много ще ме разочароваш, ако направиш някоя глупост.