За миг той я изгледа, а после неохотно каза:
— Е, добре.
Дейна интервюира собственика на сладкарницата, а на следващия ден репортажът й се появи на първа страница на „Клермонт Игзаминър“ и се прие добре.
— Не беше лошо — каза й Бил Крауел. — Никак не беше лошо.
— Благодаря.
Мина почти седмица преди Дейна отново да се озове сама в телеграфната зала. Отново постъпи съобщение от „Асошиейтед Прес“:
ПОМОНА, КАЛИФОРНИЯ: ТРЕНЬОРКА ПО ДЖУДО ЗАЛАВЯ МЕРАКЛИЯ-ИЗНАСИЛВАЧ.
„Идеално“ — реши Дейна. Откъсна лентата, смачка я и я пъхна в джоба си, а след това се втурна при Бил Крауел.
— Току-що ми се обади съквартирантката — изрече възбудено. — Видяла през прозореца как някаква жена се справя с един мераклия-изнасилвач. Искам да го отразя.
Крауел само я погледна.
— Давай.
Дейна отиде в Помона, за да интервюира треньорката по джудо, а репортажът й отново излезе на първа страница.
Главният редактор я повика в кабинета си.
— Какво ще кажеш да те назначим за щатен репортер?
Тя беше очарована.
— Страхотно! — „Почна се — помисли си. — Кариерата ми най-после тръгна.“
На следващия ден „Клермонт Игзаминър“ беше откупен от „Уошингтън Трибюн“ във Вашингтон.
Когато се разчу за продажбата, повечето от служителите в „Клермонт Игзаминър“ бяха разочаровани. Нямаше как да не се стигне до някои нежелани понижения и съкращения. Но Дейна не гледаше на това по този начин. „Сега ще работя за «Уошингтън Трибюн» — мислеше си тя, а оттук следваше: — Защо да не постъпя на работа в централата им?“
Тя бодро влезе в кабинета на Бил Крауел.
— Бих искала да си взема десет дни отпуск.
Той любопитно я изгледа.
— Дейна, повечето хора тук не смеят да отидат и до тоалетната, защото си мислят, че бюрата им няма да са си на мястото, когато се върнат. Не те ли е страх?
— От какво да ме е страх? Аз съм най-добрата ви репортерка — самоуверено заяви тя. — Възнамерявам да си намеря работа в „Уошингтън Трибюн“.
— Сериозно ли говориш? — Той видя изражението й. — Наистина говориш сериозно — въздъхна. — Добре. Опитай се да се срещнеш с Мат Бейкър. Той е шефът на „Уошингтън Трибюн Ентърпрайсиз“ — вестници, телевизионни станции, радио, всичко.
— Мат Бейкър. Ясно.
ОСМА ГЛАВА
Вашингтон беше много по-голям град, отколкото Дейна си беше представяла. От това място се управляваше светът и тя усещаше заряда във въздуха. „Тук ми е мястото“ — радостно си помисли младата жена.
Най-напред се настани в хотел „Стауфър Ренесанс“, после откри адреса на „Уошингтън Трибюн“. Вестникът се намираше на Шеста улица и заемаше цялата пресечка. Състоеше се от четири отделни сгради, които сякаш се простираха до безкрай. Дейна откри главното фоайе и уверено се приближи до униформения пазач зад гишето.
— Какво обичате, госпожице?
— Работя тук. Искам да кажа, работя за „Трибюн“. Тук съм, за да се видя с Мат Бейкър.
— Имате ли уговорена среща?
Тя се поколеба.
— Все още не, но…
— Елате пак, когато си уговорите.
Той насочи вниманието си към няколко мъже, които се бяха приближили до гишето.
— Имаме среща с началника на отдел „Пласмент“ — каза един от тях.
— Един момент, моля. — Пазачът набра някакъв номер.
Зад гърба му един от асансьорите беше пристигнал и от него излизаха хора. Дейна спокойно се запъти натам. Влезе вътре и горещо се помоли да тръгне, преди пазачът да я е забелязал. Влезе една жена, натисна бутона и те се понесоха нагоре.
— Извинете, на кой етаж е Мат Бейкър?
— На третия. — Жената я изгледа. — Не си носите пропуска.
— Загубих го — каза Дейна.
На третия етаж слезе. Стоеше като онемяла от мащаба на това, което виждаше. Пред нея имаше безброй кабинки. Сякаш бяха стотици, обитавани от хиляди хора. На всяка имаше табелка в различен цвят. РЕДАКТОРСКИ… ИЗКУСТВО… МЕСТНИ… СПОРТ… КАЛЕНДАР…
Дейна спря един мъж, който бързаше по коридора.
— Извинете. Къде се намира кабинетът на господин Бейкър?
— Мат Бейкър? — Той й го посочи. — По коридора вдясно, последната врата.
— Благодаря.
Когато се обърна, тя се блъсна в някакъв небръснат рошав мъж с документи в ръце, които изпопадаха на пода.
— О, извинете, аз…
— Защо не гледате къде вървите, по дяволите? — ядоса се той. Наведе се, за да си събере документите.
— Не е нарочно. Ето, ще ви помогна. Аз… — Дейна се наведе, а докато ги вдигаше, напъха няколко листа под едно бюро.
Мъжът спря и гневно я изгледа.
— Направете ми една услуга. Не ми помагайте повече.