— Както желаете — ледено заяви Дейна. — Дано не всички във Вашингтон са толкова груби.
Изправи се и тръгна към кабинета на господин Бейкър. На стъклото на вратата му пишеше МАТ БЕЙКЪР. В кабинета нямаше никого. Тя влезе вътре, седна и започна да наблюдава трескавата дейност, която кипеше наоколо.
„Изобщо не може да се сравнява с «Клермонт Игзаминър»“ — мислеше си. Тук работеха хиляди хора. По коридора се задаваше рошавият грубиян и се приближаваше към кабинета.
„Не! — помисли си Дейна. — Дано не влезе тук. Дано се е запътил за някъде другаде…“
Той обаче влезе и присви очи.
— Какво, по дяволите, правите тук?
Тя преглътна и ведро попита:
— Вие сигурно сте господин Бейкър? Казвам се Дейна Еванс.
— Попитах ви какво правите тук.
— Аз съм репортерка от „Клермонт Игзаминър“.
— И?
— Вие току-що сте го купили.
— Така ли?
— Аз… аз искам да кажа, че вестникът го е купил. Вестникът е купил вестника. — Дейна почувства, че се обърква. — Както и да е, дойдох да си потърся работа. Аз, разбира се, си имам работа. По-скоро става въпрос за прехвърляне.
Той беше втрещен.
— Мога да започна веднага — не спираше тя. — Няма проблем.
Мат Бейкър се приближи до бюрото.
— Кой, по дяволите, ви е пуснал тук?
— Казах ви. Аз съм репортерка за „Клермонт Игзаминър“ и…
— Връщайте се в Клермонт. И се опитайте да не блъскате никого на излизане.
— Много ви благодаря, господин Бейкър — хладно изрече Дейна и стана. — Високо оценявам вашата любезност.
Тя с трясък затвори вратата след себе си. Мат Бейкър я изпрати с поглед и поклати глава. Светът беше пълен с ненормални.
Дейна се върна в огромната редакторска зала, където десетки репортери пишеха материалите си на компютрите. „Точно тук ще работя — яростно си мислеше тя. — Връщайте се в Клермонт. Как се осмелява!“
Когато вдигна поглед, видя в далечината Мат Бейкър да се приближава към нея. Проклетникът беше навсякъде! Тя бързо се скри зад една кабинка, за да не я вижда.
Той мина покрай нея, приближи се до един репортер и седна.
— Направи ли интервюто, Сам?
— Нямах късмет. Отидох в медицинския център в Джорджтаун и там ми казаха, че жена с такова име не била регистрирана при тях. Съпругата на Трип Тейлър не била тяхна пациентка.
— Много добре знам, че е — заяви Мат Бейкър. — Опитват се да скрият нещо, по дяволите. Искам да разбера защо е в болницата.
— Дори да е там, човек не може да се добере до нея, Мат.
— Опита ли с номера с доставката на цветя?
— Разбира се. Не мина.
Дейна стоеше и гледаше Мат Бейкър и репортерът. „Що за репортер е тоя — почуди се тя, — който не знае как да вземе интервю?“
Половин час по-късно беше пред медицинския център в Джорджтаун. Отиде в магазина за цветя.
— Какво обичате? — попита я една служителка.
— Ами — за миг се поколеба, — цветя за петдесет долара. — Едва не се задави на думата „петдесет“.
— Дали в болницата няма магазин, където да мога да купя и някаква шапчица? — попита Дейна, когато служителката й подаде цветята.
— На ъгъла има магазин за подаръци.
— Благодаря.
Магазинът за подаръци беше пълен с най-различни боклуци, множество поздравителни картички, евтини играчки, балони и знаменца, рафтове с пуканки и царевични пръчици и крещящи дрехи. На един от рафтовете имаше сувенирни шапки. Дейна купи една, която наподобяваше шапка на шофьор на такси и си я нахлупи. Купи и картичка с пожелание за бързо оздравяване и надраска нещо вътре.
Следващата й стъпка беше гишето за информация във фоайето на болницата.
— Донесла съм цветя за госпожа Трип Тейлър.
Администраторката поклати глава.
— Тук няма регистрирана госпожа с такова име.
Дейна въздъхна.
— Така ли? Жалко. Цветята са от вицепрезидента на Съединените щати.
Тя отвори картичката и я показа на администраторката. В нея се казваше: „Бързо оздравявайте“, с подпис: Артър Канън.
— Значи ще ми се наложи да ги върна — каза Дейна и си тръгна.
Администраторката колебливо погледна след нея.
— Един момент!
Тя спря.
— Да?
— Мога да повикам някого да й занесе цветята.
— Съжалявам — каза Дейна. — Вицепрезидентът Канън изрично нареди да й ги връча лично. — Тя погледна администраторката. — Може ли да ми кажете името си? Господин Канън ще настоява за обяснение защо цветята не са поднесени.
Паника.
— Е, добре. Добре. Не искам да причинявам неприятности. Занесете ги в стая 615. Но веднага щом й ги поднесете, ще трябва да напуснете.
— Добре — обеща Дейна.
След пет минути тя разговаряше със съпругата на прочутата рок-звезда Трип Тейлър.