Погледите им се срещнаха.
— Да.
„Трябва да внимавам“ — помисли си той.
Две седмици по-късно, отново във Франкфорт, Оливър работеше в кабинета си, когато секретарката му се обади:
— Господин губернатор, сенаторът Дейвис е дошъл да ви види.
— Сенаторът Дейвис е тук?
— Да, господине.
— Покани го. — Оливър знаеше, че тъстът му се опитва да прокара някакъв важен закон във Вашингтон, и се почуди какво прави във Франкфорт. Вратата се отвори и сенаторът влезе. С него беше Питър Тейгър.
Тод Дейвис се усмихна и прегърна зет си.
— Губернаторе, радвам се да те видя.
— И аз, Тод. — Той се обърна към Питър Тейгър: — Добро утро, Питър.
— Добро утро, Оливър.
— Надявам се, че не ти преча — каза сенаторът.
— Не, не. Да не би нещо… да не е наред?
Дейвис погледна Тейгър и се усмихна.
— О, не смятам, че нещо не е наред, Оливър. Всъщност бих казал, че всичко си е както трябва.
Младият мъж озадачено наблюдаваше двамата.
— Не разбирам.
— Имам добри новини за теб, синко. Може ли да седнем?
— О, извинете. Какво ще желаете? Кафе? Уиски…
— Не. Доста сме се освежили вече.
Той отново се почуди какво ставаше.
— Току-що идвам от Вашингтон. Там има една много влиятелна групировка, която смята, че ти ще си нашият следващ президент.
Оливър почувства как леко потръпва.
— Аз… така ли?
— Всъщност това, което ме води тук, е, че е време да започваме с кампанията ти. До изборите остават по-малко от две години.
— Моментът е изключително благоприятен — разпалено заяви Тейгър. — Преди да свършим, всички в света ще разберат кой си.
— Питър ще се заеме с кампанията ти — добави сенаторът Дейвис. — Той ще движи всичко. Знаеш, че няма по-добър от него за тази работа.
— Съгласен съм — отвърна Оливър и погледна Тейгър.
— За мен е удоволствие. Много ще се забавляваме, Оливър.
— Това няма ли да струва много? — обърна се Оливър към сенатора Дейвис.
— Не се притеснявай за това. Всичко ще е наред. Успях да убедя много от приятелите ми, че ти си човекът, в когото си струва да инвестират. — Той се приведе напред. — Не се самоподценявай, Оливър. В проучването, което излезе преди два месеца, те сочат като третият най-работещ губернатор в страната. Е, ти притежаваш нещо, което другите двама нямат. Казах ти го още преди — чар. Това е нещо, което не се купува с пари. Хората те харесват и ще гласуват за теб.
Вълнението на Оливър нарастваше.
— Кога започваме?
— Вече започнахме — заяви сенаторът. — Ще сформираме силен екип и ще започнем да подбираме заместници из цялата страна.
— Имам ли реални шансове?
— В първичните избори ще пометеш всички — отговори Тейгър. — Що се отнася до общите, президентът Нортън има доста добри позиции. Ако трябва да се бориш с него, сигурно ще ти е трудно. Добрата новина, разбира се, е, че тъй като това му е втори мандат, той не може да се кандидатира отново, а вицепрезидентът Канън е само една бледа сянка. Малко слънце да грейне и той ще изчезне.
Събранието продължи четири часа.
— Питър, би ли ни извинил за малко? — обърна се сенаторът към Тейгър, когато то свърши.
— Разбира се, сенаторе.
Те го изпратиха с поглед.
— Тази сутрин говорих с Джан — каза сенаторът.
Смътна тревога обзе Оливър.
— Да?
Дейвис погледна зет си и се усмихна.
— Много е щастлива.
Оливър въздъхна с облекчение.
— Радвам се.
— И аз, синко. Просто поддържай огъня в семейното огнище. Знаеш какво искам да кажа, нали?
— Не се притеснявай за това, Тод. Аз…
Усмивката на сенатора помръкна.
— Но аз наистина се притеснявам, Оливър. Не мога да те виня, че си похотлив — просто не допускай това да те превърне в подлец.
— Искам да започнеш да набираш екип — нареди сенаторът, докато двамата с Питър Тейгър вървяха по коридора на щатския капитолий. — Не щади разходите. Като първа стъпка искам да открием предизборни бюра в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго и Сан Франциско. Първичните избори започват след една година. До гласуването в щатите, от които се събират електорални гласове, остава година и половина. След това вече нещата трябва да тръгнат по мед и масло. — Бяха стигнали до колата. — Ела с мен до летището, Питър.
— От него ще излезе чудесен президент.
Сенаторът Дейвис кимна. „А аз ще си го водя за носа — мислеше си. — Той ще ми е марионетка. Конците ще дърпам аз, а президентът на Съединените щати ще говори.“
Извади от джоба си златна табакера.
— Пура?
Предварителните избори в страната тръгнаха добре. Сенаторът Дейвис се беше оказал прав по отношение на Питър Тейгър. Той беше един от най-добрите политически мениджъри в света, а организацията, която създаде, беше превъзходна. Заради силната привързаност към семейството и църквата Тейгър успя да привлече религиозната десница. Той също така беше наясно с механизмите на политиката и успя да убеди либералите да забравят за различията помежду си и да работят заедно. Питър блестящо беше организирал кампанията, а черната превръзка на окото му стана позната гледка по всички телевизионни канали.