Тейгър знаеше, че ако иска да постигне успех, Оливър ще трябва да влезе в конгреса с минимум двеста електорални гласа. Възнамеряваше да се погрижи той да ги получи.
Програмата, изготвена от него, включваше многобройни пътувания из всеки щат.
— Това… това е невъзможно, Питър! — възкликна Оливър, като я погледна.
— Не и по начина, по който сме я подготвили — успокои го той. — Всичко е съгласувано. Сенаторът ти предоставя самолета си. Ще имаш хора, които да ти помагат на всяка крачка, а аз ще бъда плътно до тебе.
Сенаторът Дейвис запозна Оливър със Сайм Ломбардо. Той беше огромен, висок и грубоват, с тъмна коса и мрачно лице, човек, който не говореше много.
— Той как се вмества в сценария? — попита Оливър сенатора, когато останаха насаме.
— Сайм е човекът, който ни разрешава проблемите. Понякога на хората им е нужен лек натиск, за да склонят. Той е много убедителен.
Не пожела да научи нещо повече за Ломбардо.
Когато президентската кампания навлезе в най-острата си фаза, Питър Тейгър инструктираше Оливър какво да каже, кога да го каже и как да го каже. Погрижи се той да посети всички електорални щати. И където и да отидеше, Оливър казваше това, което хората искаха да чуят.
В Пенсилвания:
— Производството е кръвта на тази страна. Ние няма да забравим това. Ние отново ще отворим фабриките и ще върнем производствената слава на Америка!
Аплодисменти.
В Калифорния:
— Самолетната промишленост е една от жизненоважните придобивки за Америка. Няма причина нито един от заводите ви да бъде затворен. Ние отново ще ги отворим.
Аплодисменти.
В Детройт:
— Ние изобретихме автомобилите, а японците ни откраднаха технологията. Е, сега ще си върнем заслуженото първо място в тази област. Детройт отново ще стане автомобилният център на света!
Аплодисменти.
На територията на колежите се говореше за заеми, гарантирани от федералното правителство.
В речите във военните бази се говореше за подготовка.
В началото, когато сравнително малко хора познаваха Оливър, малцина вярваха, че той ще успее. С напредването на кампанията проучванията на общественото мнение отчетоха, че рейтингът му се покачва.
През първата седмица на юли повече от четири хиляди делегати и техни заместници, заедно със стотици партийни служители и Кандидати, се събраха на конгреса в Кливланд и обърнаха града наопаки с паради, веселби и празненства. Телевизионни камери от цял свят следяха спектакъла. Питър Тейгър и Сайм Ломбардо се погрижиха Оливър неизменно да е пред обективите.
В партията на Оливър имаше още пет-шест възможни кандидати, но сенаторът Тод Дейвис задкулисно се беше погрижил те един по един да отпаднат. Той безмилостно преследваше хора, на които беше правил услуги, някои от които бяха чак отпреди двайсет години.
— Тоби, обажда се Тод. Как са Ема и Сузи?… Хубаво. Иска ми се да си поговорим за сина ти Андрю. Безпокоя се за него, Тоби. Знаеш ли, според мен той е прекалено обвързан с либералите. Югът никога няма да го приеме. Ето какво предлагам…
— Алфред, обажда се Тод. Как е Рой?… Няма нужда да ми благодариш. С удоволствие му помогнах. Иска ми се да си поговорим за твоя кандидат Джери. Според мен той прекалено клони към десницата. Ако го подкрепим, ще загубим на Севера. Ето какво ти предлагам…
— Кенет… Тод е. Просто исках да ти кажа колко се радвам, че сделката ти с недвижимия имот се получи. Всички добре поработихме, нали? Между другото, мисля си, че трябва малко да си поговорим за Слейтър. Той е слаб. Ще загуби. Не можем да си позволим да застанем зад човек, който ще загуби, нали?…
И така нататък, докато на практика единственият възможен кандидат в партията се оказа губернаторът Оливър Ръсел.
Процесът по номинацията мина гладко. На първото гласуване Ръсел събра седемстотин гласа: повече от двеста от шест североизточни промишлени щати, сто и петдесет от шест щати от Нова Англия, четиридесет от четири южни щати и още сто и осемдесет от два селскостопански щата, а останалите от три тихоокеански.