Питър Тейгър трескаво работеше, за да осигури нужната реклама. Още след първото преброяване на гласовете Оливър Ръсел излезе победител. А заради вълнуващата циркова атмосфера, която внимателно беше създавана, изборът му беше приет възторжено.
Следващата стъпка беше да се избере вицепрезидент. Мелвин Уикс беше идеалният кандидат. Той беше политически безупречен калифорниец, богат предприемач и обичан конгресмен.
— Ще се допълват един друг — заяви Тейгър. — Сега започва истинската работа. Ще опитаме с вълшебния номер двеста и седемдесет. — Това беше броят на щатските електорални гласове, който му беше необходим, за да спечели президентския пост.
— Хората искат млад лидер… — каза той на Оливър. — Хубав, с чувство за хумор и прозорлив… искат да им кажеш колко са страхотни — и искат да го повярват. Е, дай им да разберат, че си умен, но не прекалявай с това. Ако нападаш противника си, избягвай личните нападки. Никога не подценявай репортерите. Отнасяй се с тях като с приятели и те наистина ще ти бъдат такива… Не допускай да издребняваш. Запомни — ти си държавник.
Кампанията беше в разгара си. Самолетът на сенатора Дейвис закара Оливър в Тексас за три дни, в Калифорния за един, в Мичиган за половин ден, Масачузетс за шест часа. Планирана бе всяка минута. В някои дни той посещаваше до десет града и изнасяше по десет речи. Всяка нощ хотелът беше различен: „Дрейк“ в Чикаго, „Сейнт Реджис“ в Детройт, „Карлайл“ в Ню Йорк, „Плас Дарм“ в Ню Орлийнз, докато най-накрая сякаш всички се бяха слели в един. Където и да отидеше, колата му се съпровождаше от полицейска охрана, събираха се много любопитни и аплодиращи го гласоподаватели.
Джан придружаваше Оливър през по-голямата част от пътуванията му и той не можеше да не признае, че тя много му беше помогнала. Беше хубава и умна и репортерите я обичаха. От време на време той четеше за последните придобивки на Лесли: вестник в Мадрид, телевизионна станция в Мексико, радиостанция в Канзас. Радваше се на успеха й, същевременно той го караше да се чувства виновен за това, което й беше причинил.
Не можеше и крачка да направи без репортерите да го снимат, интервюират и цитират. Повече от сто кореспонденти отразяваха кампанията му, някои от тях от страни на другия край на света. Когато кампанията наближи кулминацията си, проучванията на общественото мнение показаха, че Оливър Ръсел е начело в надпреварата. Но съвсем неочаквано вицепрезидентът Канън излезе напред.
Питър Тейгър се разтревожи.
— Рейтингът на Канън върви нагоре. Трябва да го спрем.
Насрочени бяха два телевизионни дебата между вицепрезидента и Оливър.
— Канън ще обсъжда икономиката и ще се справи добре — предупреди го Тейгър. — Ние ще трябва да убедим зрителите, че твърденията му са неверни. Ето какво съм намислил…
Вечерта преди първия дебат пред телевизионните камери вицепрезидентът Канън говори за икономиката.
— Америка никога не е била по-стабилна икономически. Бизнесът процъфтява… — Той продължи още десет минути в същия дух, като подкрепяше твърденията си с факти и числа.
— Представена ни бе една твърде впечатляваща икономическа картина — започна Оливър Ръсел, когато дойде неговият ред да застане пред микрофона. — Убеден съм, че всички ние се радваме на големия напредък на бизнеса и невероятно високите приходи от промишлеността. — Той се обърна към опонента си: — Но вие забравихте да споменете, че една от причините за прогреса на компаниите е това, което просто наричате „орязване на щата“. Но „орязването на щата“ просто означава, че се уволняват хора, за да се пуснат машини. Безработните са повече от всякога. Това, върху което трябва да насочим нашето внимание, е социалната страна на въпроса. Аз не съм на вашето мнение, че финансовият успех на компаниите е по-важен от хората…
И така нататък.
Ако вицепрезидентът Канън беше говорил за бизнес, то Оливър Ръсел възприемаше един по-различен подход и говореше за чувства и възможности. До края на дебата Ръсел беше успял да представи Канън като хладнокръвен политик, напълно безразличен към благоденствието на американския народ.
На сутринта след дебата в проучванията на общественото мнение се забеляза промяна, която постави Оливър Ръсел само на три пункта от вицепрезидента. Предстоеше още един национален дебат.
Артър Канън се беше поучил от грешките си. В последния дебат той застана пред микрофона и каза:
— Америка е страна, в която на всички трябва да се предоставят еднакви възможности. В нашата страна хората се радват на свобода, но само тя не е достатъчна. На народа ни трябва да се предостави възможността да работи и да печели достойно…