Той успя да лиши Оливър от големия му коз, като се съсредоточи върху всичките си чудесни планове за благоденствието на хората. Но Питър Тейгър беше очаквал подобен ход. Когато Канън свърши, към микрофона пристъпи Оливър Ръсел.
— Речта ви беше много прочувствена. Всички се развълнувахме от това, което казахте за съдбата на безработните, но забравихте да споменете по какъв начин ще осъществите всички тези чудесни неща, които им обещахте. — По-нататък там, където вицепрезидентът беше въздействал емоционално, Оливър се спираше на проблеми и излагаше плановете си за икономиката по такъв начин, че в сравнение с неговата реч тази на вицепрезидента беше твърде скучна.
Оливър, Джан и сенаторът Дейвис вечеряха в имението на сенатора в Джорджтаун.
— Току-що видях последните резултати от проучванията на общественото мнение. — Усмихна се сенаторът на дъщеря си. — Смятам, че можеш да започнеш да пренареждаш Белия дом.
Лицето й светна.
— Наистина ли смяташ, че ще спечелим, татко?
— За много неща греша, скъпа, но за политиката — никога. Това ми е в кръвта. През ноември ще имаме нов президент, а той седи точно до теб.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Моля да затегнете коланите си.
„Ето ни!“ — развълнувано си помисли Дейна. Погледна към Бен Албъртсън и Уоли Нюман. Бен Албъртсън, нейният продуцент, беше енергичен брадат мъж. Наближаваше петдесетте. Беше продуцирал едни от най-успешните новинарски програми по телевизията и беше високоценен. Уоли Нюман, операторът, беше малко по-възрастен от него. Той беше талантлив и с ентусиазъм беше приел новата си задача.
Дейна си мислеше за приключенията, които ги очакваха. Щяха да се приземят в Париж, а от там да отлетят за Загреб, Хърватско, а най-накрая за Сараево.
През последната седмица преди заминаването им Дейна получи указания от Шели Макгуайър, редактор на материалите, постъпващи от чужбина:
— В Сараево ще ти е нужна подвижна телевизионна станция, за да могат новините ти да стигнат до сателита. Ще се наложи да вземеш под наем и ще откупиш ефирно време от югославската сателитна компания. Ти ще работиш на две различни нива. Някои от новините ще предаваш на живо, но по-голямата част ще бъдат на запис. Бен Албъртсън ще ти каже какво иска, ти ще направиш записа, а после ще го озвучиш в някое местно студио. Дала съм ти най-добрите продуцент и оператори в тоя бранш. Не би трябвало да имаш някакви проблеми.
По-късно Дейна щеше да си спомни оптимистичните й думи.
В деня, преди Дейна да замине, телефонира Мат Бейкър.
— Ела в кабинета ми — гласът му не беше много весел.
— Веднага идвам. — Тя затвори телефона с някакво неприятно предчувствие. „Променил си е решението за прехвърлянето ми и няма да ме пусне. Как можа да ми погоди такъв номер?… — наежи се тя. — Ще му се противопоставя.“
След десет минути Дейна смело прекрачи прага на кабинета на Мат Бейкър.
— Знам какво ще ми кажеш — започна, — но вече съм решила. Заминавам! За такова нещо мечтая от дете. Смятам, че там мога да бъда полезна. Трябва да ми дадеш възможност да опитам. — Пое си дълбоко дъх. — Е, добре — заяви предизвикателно Дейна. — Какво искаше да ми кажеш?
Мат Бейкър я погледна и спокойно изрече:
— Bon voyage.
Дейна примигна.
— Какво?
— Bon voyage. Означава „приятно пътуване“.
— Знам какво означава. Аз… не ме ли извика, за да…
— Извиках те, защото говорих с чуждестранните ни кореспонденти. Исках да ти предам някои съвети от тях.
Тоя мечок си беше дал труда да поговори с някои чуждестранни кореспонденти, за да й помогне!
— Аз… аз не знам как да…
— Тогава недей — изръмжа той. — Заминаваш в страна, където се води война. Няма гаранция, че ще можеш да се предпазиш сто процента, защото куршумите не избират жертвите си. Но когато си в центъра на събитията, се увличаш. Може да те направи безразсъдна и да започнеш да вършиш глупости, които не са ти присъщи. Трябва да се владееш. Никога не рискувай. Не ходи сама по улиците. Нито една новина не е по-ценна от живота ти. Още нещо…
Лекцията беше продължила почти час.
— Е, това е — каза той най-после. — Умната. Ако позволиш нещо да ти се случи, направо ще побеснея.
Дейна се наведе и го целуна по бузата.
— Никога повече не прави това — скара й се той и се изправи. — Там няма да ти е лесно, Дейна. Ако си промениш решението и ти се прииска да си дойдеш вкъщи, просто ми се обади и ще го уредя.
— Няма да си променя решението — заяви тя.