Той загрижено я наблюдаваше.
— Дейна, сигурна ли си, че…
— Сигурна съм. Сега знам какво трябва да правя. Би ли се обадил на Мат?
— Щом искаш — отвърна той неохотно.
— Точно това искам.
Тя гледаше как Бен излиза от стаята.
— Е, аз по-добре да тръгвам и да те… — каза Жан-Пол.
— Не. — За миг си представи ужасната картина: пръскащата се глава на Уоли и тялото му, което се свлича на земята. — Не — повтори Дейна. После погледна Жан-Пол. — Моля те, остани. Имам нужда от теб.
Той седна на леглото, а тя го прегърна и го притисна до себе си.
— Можеш ли да ми намериш оператор? — попита Дейна Бен Албъртсън на следващата сутрин. — Жан-Пол ми каза за някакво сиропиталище в Косово, което току-що било обстрелвано. Искам да ида и да го отразя.
— Ще помоля някого.
— Благодаря, Бен. Аз заминавам и ще се видим там.
— Внимавай.
— Не се тревожи.
Йован я чакаше с колата на уличката.
— Заминаваме за Косово — съобщи му тя.
Той се обърна да я изгледа.
— Това е опасно, госпожо. Единственият път минава през гората, а…
— Вече си получихме нашия дял лош късмет, Йован. Ще се оправим.
— Както желаете.
Те профучаха из града, а след петнайсет минути вече се движеха през гъсто залесена област.
— Колко още остава? — попита Дейна.
— Не е много. Трябва да сме там след…
Точно в този момент ландровърът се натъкна на мина.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
С наближаването на изборите надпреварата за президентския пост ставаше все по-ожесточена.
— Трябва да спечелим в Охайо — каза Питър Тейгър. — От там ще дойдат двадесет и един електорални гласа. В Алабама нямаме проблеми — девет гласа, а във Флорида — двадесет и пет. — Вдигна таблицата. — Илинойс — двадесет и два гласа… Ню Йорк — тридесет и три, Калифорния — четиридесет и четири. По дяволите, прекалено рано е да се обявим за победители.
Всички бяха загрижени, с изключение на сенатора Дейвис, който заяви:
— Аз имам нюх. Предусещам победата.
В една франкфортска болница Мириам Фридланд все още беше в кома.
В деня на изборите, първия вторник през ноември, Лесли остана вкъщи да гледа репортажите по телевизията. Оливър Ръсел печелеше с повече от два милиона обикновени гласа и с огромно предимство при електоралните. Сега той беше президент — най-голямата мишена в света.
Нямаше човек, който толкова внимателно да беше следил предизборната кампания, като Лесли Стюарт Чеймбърс. Тя трескаво разширяваше империята си и се беше сдобила с цяла верига от вестници и радио и телевизионни канали навсякъде из Съединените щати, както и в Англия, Австралия и Бразилия.
— Кога най-после ще се наситиш? — попита Дарин Солана, главната редакторка.
— Скоро — отвърна Лесли. — Скоро.
Трябваше да направи само една крачка още и това стана на вечеря в Скотсдейл.
— Дочух от едно място, че Маргарет Портман се развежда — спомена един от гостите. Жената беше собственичка на „Уошингтън Трибюн“ в столицата Вашингтон.
Лесли нищо не каза, но рано на следващата сутрин се свърза с един от адвокатите си — Чад Мортън.
— Искам да разбера дали „Уошингтън Трибюн“ е обявен за продажба.
Отговорът дойде малко по-късно през деня.
— Не знам откъде сте получили информацията, госпожо Чеймбърс, но като че ли сте права. Госпожа Портман и съпругът й се развеждат и си поделят имуществото. Смятам, че „Уошингтън Трибюн Ентърпрайсиз“ ще бъде обявен за продажба.
— Искам да го купя.
— Става дума за крупна сделка. Компанията представлява верига от вестници, списание, телевизионна мрежа и…
— Искам я.
Същия следобед Лесли и Чад Мортън заминаха за Вашингтон.
Лесли се обади по телефона на Маргарет Портман, с която се беше запознала преди няколко години.
— Във Вашингтон съм — съобщи й — и…
— Знам.
„Слуховете бързо плъзват!“ — помисли си Лесли.
— Говори се, че може би ще продадеш „Трибюн Ентърпрайсиз“.
— Вероятно.
— Може ли да се запозная с компанията?
— Проявяваш ли интерес да го купиш, Лесли?
— Вероятно.
Маргарет Портман извика Мат Бейкър.
— Знаеш ли коя е Лесли Чеймбърс?
— Ледената принцеса. Разбира се.
— Тя ще пристигне тук след няколко минути. Искам да я разведеш из сградите.
На всички в „Трибюн“ им беше ясно, че предстои продажба.
— Ще бъде грешка, ако продадем „Трибюн“ на Лесли Чеймбърс — безцеремонно заяви Мат Бейкър.
— Какво те кара да мислиш така?