— На дванайсет — каза той, когато Дейна излезе от колата.
— Какво? — После тя си спомни. — О! — За възрастта си беше дребен. Погледна празния му десен ръкав и понечи да го попита нещо, но се въздържа. — Къде живееш, Кемал? Да те закараме ли вкъщи?
Момчето се обърна и си тръгна.
— Няма обноски — каза Йован.
— Може би ги е загубил, когато е загубил ръката си — тихо изрече Дейна.
Същата вечер в трапезарията на хотела репортерите обсъждаха слуховете за предстоящ мир.
— Най-накрая се намеси ООН — заяви Габриела Орси.
— Крайно време беше.
— Според мен вече е прекалено късно.
— Никога не е прекалено късно — обади се Дейна.
На следващата сутрин по телеграфа постъпиха две новини. Първата беше за мирно споразумение с посредничеството на Съединените щати и ООН. Втората беше, че сградата на „Ослободженье“, сараевския вестник, е срината до основи.
— Нашите бюра във Вашингтон отразяват мирното споразумение — каза Дейна на Бен. — Хайде да напишем нещо за „Ослободженье“.
Тя стоеше пред разрушената сграда, в която някога се беше помещавала редакцията на вестника. Червената лампичка на камерата светеше.
— Тук всеки ден умират хора — каза Дейна пред обектива — и се рушат сгради. Но тази сграда беше убита. В нея се издаваше единственият свободен вестник в Сараево — „Ослободженье“. Това е вестник, осмелил се да каже истината. Когато заради бомбите се принудили да напуснат сградата, се преместили в сутерена. Когато вече не останали сергии, от които да се продават вестниците, репортерите му излезли на улицата, за да го продават сами. Те продавали нещо повече от вестници. Те продавали свобода. Със смъртта на „Ослободженье“ тук загива още една частица мир.
Мат Бейкър гледаше новините от кабинета си и си мислеше: „Бива си я, да му се не види!“
— Искам да я снабдите със собствена сателитна станция. Действай по въпроса — обърна се той към помощника си.
— Да, господине.
Когато Дейна се върна в стаята си, там я чакаше посетител. Полковник Гордан Дивяк се беше изтегнал на един стол.
— Не ми съобщиха, че имам посетител — изненада се тя.
— Посещението ми е неофициално. — Той впи острите си очички в нея. — Гледах репортажа ви за „Ослободженье“.
— Да? — предпазливо го наблюдаваше Дейна.
— Позволено ви беше да дойдете в страната ни да правите репортажи, а не да изказвате мнението си.
— Не съм…
— Не ме прекъсвайте. Вашата представа за свобода не съвпада задължително с нашата. Разбирате ли ме?
— Не. Опасявам се, че…
— Тогава позволете да ви обясня, госпожице Еванс. Вие сте гостенка в страната ми. Може би сте шпионка за вашето правителство.
— Не съм…
— Не ме прекъсвайте. Предупредих ви на летището. Тук не си играем. Ние воюваме. Екзекутираме всеки, когото хванем да шпионира. — Думите му прозвучаха още по-зловещо, защото ги беше изрекъл тихо. — Това е последно предупреждение. — Той се изправи.
Дейна го гледаше как излиза. „Няма да му позволя да ме изплаши“ — мислеше си тя.
Беше уплашена.
Пристигна колет от Мат Бейкър. Беше огромен пакет със сладкиши, шоколадови блокчета, консерви и други трайни продукти. Дейна го занесе във фоайето, за да се почерпят с останалите репортери. Те бяха очаровани.
— Това се казва шеф — каза Сатоми Асака.
— Как да си намеря работа в „Уошингтън Трибюн“? — пошегува се Хуан Сантос.
Кемал отново чакаше на алеята. Вехтото и тънко яке, което носеше, сякаш всеки момент щеше да се разпадне.
— Добро утро, Кемал.
Той стоеше, мълчеше и я наблюдаваше.
— Отивам на пазар. Искаш ли да дойдеш с мен?
Отговор не последва.
— Тогава да го кажа по друг начин — нервно изрече Дейна. Тя отвори задната врата на колата. — Качвай се в колата. Веднага!
Момчето шокирано постоя там още малко, а после бавно се приближи към колата.
Дейна и Йован го гледаха как се качва на задната седалка.
— Можеш ли да намериш магазин за дрехи, който да е отворен? — попита тя шофьора.
— Знам един.
— Давай натам.
След известно мълчание Дейна попита момчето:
— Имаш ли родители, Кемал?
Той поклати глава.
— Къде живееш?
Кемал сви рамене.
Младата жена почувства как момчето се приближава до нея, сякаш искаше да погълне топлината на тялото й.
Магазинът за дрехи се намираше в Баскарсия, стария сараевски пазар. Макар че наблизо се стреляше, магазинът работеше. Дейна хвана Кемал за лявата ръка и го вкара в магазина.