— Почти стигнахме.
Кемал я стискаше за ръката.
— Няма да имате проблеми — увери го. — За всички вас ще се погрижат. — А наум си каза: „Ще ми липсвате.“
На летището един пазач им махна да минават и те се приближиха до очакващия ги товарен самолет с емблемата на Червения кръст. Пилотът стоеше до самолета.
— За бога, закъснявате! Бързо ги качвайте на борда. Трябваше да излетим още преди двадесет минути.
Тя заведе децата по стълбичката в самолета. Кемал беше последен.
— Ще те видя ли отново? — с разтреперани устни се обърна той към нея.
— Разбира се — отвърна му. Прегърна го, за миг го задържа до себе си и тихо се помоли. — Сега се качвай на самолета.
След секунди вратата се затвори. Моторите зареваха и самолетът тръгна по пистата.
Дейна и Мън стояха и го наблюдаваха. На края на пистата самолетът се отлепи от земята и от източното небе се устреми на север към Париж.
— Това, което направихте, беше много благородно — каза шофьорът. — Искам да изкажа…
Профуча някаква кола, спря зад тях и те се обърнаха. Полковник Гордан Дивяк изскочи от колата и яростно се загледа в небето, където вече едва се виждаше самолетът. До него беше Николай Петрович, руският журналист.
Полковникът се обърна към Дейна:
— Вие сте арестувана. Предупредих ви, че наказанието за шпионаж е смърт.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Господин полковник, ако възнамерявате да ме съдите за шпионаж…
— Някой да е споменавал нещо за съд? — изрече тихо той и впи очи в нейните.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тържествата по случай встъпването в длъжност и клетвените церемонии приключиха и Оливър с нетърпение очакваше да започне работа като президент. Вашингтон вероятно е единственият град в света напълно отдаден на политиката. Той е точката, където е съсредоточена властта в света, а Оливър Ръсел беше в сърцето му. Като че ли всички бяха свързани по един или друг начин с федералното правителство. В градската част на Вашингтон имаше петнадесет хиляди лобисти и повече от пет хиляди журналисти, всички на държавна издръжка. Той си спомни какво беше казал Джон Кенеди по въпроса: „Вашингтон е работлив по южняшки и привлекателен по северняшки.“
През първия му работен ден като президент Оливър и Джан се разходиха из Белия дом. Макар предварително да знаеха, че има 132 стаи, 32 бани, 29 камини, 3 асансьора, плувен басейн, игрище за голф, тенискорт, писта за джогинг, гимнастически салон, игрище за мятане на подкови, салон за боулинг, киносалон и осемнадесет акра прекрасно поддържани земи, чувството да си част от него беше невероятно.
— Като сън е, нали? — въздъхна Джан.
Оливър я хвана за ръка.
— Радвам се, че и двамата го сънуваме, скъпа. — И той беше искрен. Тя беше чудесна съпруга. Винаги беше готова да му помогне, подкрепяше го и се грижеше за него. Той все повече и повече се радваше, че са заедно.
Когато се върна в Овалния кабинет, Питър Тейгър вече го чакаше. Първата среща, която Оливър си беше уговорил, беше с цел да направи Тейгър шеф на съветниците си.
— Все още не мога да го повярвам, Питър — каза му.
— За хората е факт — усмихна се той. — Те ви избраха, господин президент.
— Все още съм Оливър.
— Добре. Когато сме сами. Но трябва да разбереш, че отсега нататък всичко, което правиш, може да има отражение в целия свят. Всичко, което кажеш, може да разклати икономиката или да повлияе на стотици други страни по света. Имаш повече власт от всеки друг човек на света.
Телефонът иззвъня.
— Господин президент, тук е сенаторът Дейвис.
— Въведи го, Хедър.
— По-добре да почвам — въздъхна Питър Тейгър. — Бюрото ми изглежда като планина от хартия.
Вратата се отвори и вътре влезе Тод Дейвис.
— Питър…
— Сенаторе… — Двамата си стиснаха ръцете.
— Ще се видим по-късно, господин президент — каза Тейгър.
Сенаторът се приближи до бюрото и кимна.
— Това бюро ти подхожда, Оливър. Не мога да ти опиша колко съм развълнуван да видя, че седиш тук.
— Благодаря ти, Тод. Все още се опитвам ди свикна с това. Искам да кажа — Адам е седял тук… и Линкълн… и Рузвелт…
Възрастният мъж се засмя.
— Не позволявай на това чувство да те плаши. Преди да се превърнат в легенди, и те са били обикновени хора като теб, седели са тук и са се опитвали да се справят със задълженията си. Всички са се ужасявали, когато за пръв път са сядали на този стол. Току-що си взех довиждане с Джан. Тя е на седмото небе. От нея ще излезе чудесна първа дама.