Лесли Стюарт много завиждаше на Катрин Греъм.
— Просто има късмет — казваше тя. — А всички знаят, че е мръсница.
Мат Бейкър се изкуши да я попита за собствената й репутация, но се отказа.
Една сутрин, когато пристигна в кабинета си, тя откри, че някой беше поставил малко дървено блокче с две метални топки на бюрото й.
Мат Бейкър се разстрои.
— Съжалявам — каза й. — Ще го…
— Не, остави го.
— Но…
— Остави го.
Мат Бейкър заседаваше в кабинета си, когато Лесли се обади:
— Мат, ела тук.
Без „моля“, без „добро утро“. „Очертава се лош ден“ — мрачно си мислеше той. Ледената принцеса пак беше в лошо настроение.
— С това приключваме засега — каза Мат.
Излезе от кабинета си и тръгна по коридорите, където стотици служители трескаво работеха. Взе асансьора до Бялата кула и влезе в разкошния кабинет на шефката си. Няколко редактори вече бяха в стаята.
Лесли Стюарт седеше зад едно огромно бюро. Тя вдигна поглед, когато влезе Мат Бейкър.
— Да започваме.
Беше събрала всички редактори. Мат си спомни, че му беше казала: „Ти ще ръководиш вестника. Аз няма да си цапам ръцете с това.“ Трябваше да прояви повече разум. Откъде накъде ще свиква такива събрания. Това беше негова работа. От друга страна, тя беше издател и собственик на „Уошингтън Трибюн“ и можеше да си прави каквото си поиска.
— Искам да си поговорим за статията за любовното гнездо на президента Ръсел във Вирджиния — каза Мат.
— Няма за какво да си говорим — заяви Лесли. Показа един брой на „Уошингтън Поуст“, техния конкурент. — Видя ли това?
— Да, това е просто…
— Едно време на това му казваха новина, Мат. Къде сте били ти и репортерите ти, когато „Поуст“ е получавал информацията?
Заглавието на „Уошингтън Поуст“ гласеше:
— Защо не го публикувахме ние?
— Защото още не е официално обявено. Проверих. Това е…
— Не обичам да ме изпреварват.
Мат Бейкър въздъхна и се облегна назад. Събранието щеше да е бурно.
— Или сме номер едно, или сме нищо — заяви собственичката на събралите се. — А ако сме нищо, тук няма да има работа за никого, нали така?
Лесли се обърна към Арни Коен, редактор на неделното списание.
— Когато хората се събуждат в неделя сутринта, ние искаме да четат нашето списание. Не искаме отново да ги приспиваме. Материалите, които пуснахме миналата неделя, бяха скучни.
„Ако беше мъж, щях…“ — мислеше си той, но измънка:
— Съжалявам. Ще се опитам да се справя по-добре следващия път.
Лесли се обърна към спортния редактор Джеф Конърс. Той беше красив мъж, наближаващ четиридесетте, висок, с атлетично телосложение, руса коса и интелигентни сиви очи. Имаше непринудените обноски на човек, който си разбира от работата. Мат беше дочул, че тя му предложила нещо голямо, но той й отказал.
— Ти си написал, че ще продават „Филдинг“ на „Пиратите“.
— Така ми казаха…
— Заблудили са те! „Трибюн“ си позволява да публикува статия за нещо, което никога не е ставало.
— Информацията получих от мениджъра му — невъзмутимо отвърна редакторът. — Той ми каза, че…
— Следващия път проверявай източниците си, а после провери още веднъж.
Лесли се обърна и посочи една пожълтяла вестникарска статия, окачена в рамка на стената. Беше първа страница на „Чикаго Трибюн“ с дата 3 ноември 1948 година. Най-голямото заглавие гласеше:
— Най-лошото нещо, което може да направи един вестник, е да обърка фактите. Работим в сфера, където достоверността е от основно значение.
Погледна часовника си.
— Това е засега. Очаквам да се справите много по-добре. — Когато всички станаха, Лесли се обърна към Мат Бейкър: — Искам да останеш.
— Добре. — Той си седна на стола и се загледа как другите излизат.
— Грубичко ли беше? — попита го.
— Получи си това, което искаше. Всички са на границата на самоубийството.
— Не сме тук, за да се сприятеляваме, тук сме да правим вестник. — Отново вдигна поглед към статията в рамка на стената. — Можеш ли да си представиш как се е чувствал издателят на този вестник, когато статията се е появила и Труман е бил избран? Никога не искам да изпитам това, Мат. Никога.
— Като си говорим за недоразбиране — каза той, — статията на първа страница за президента Ръсел е по-подходяща за жълтите вестници. Защо продължаваш да го нападаш? Дай му шанс.
— Дадох му шанс — загадъчно отговори тя. — Изправи се и започна да крачи из стаята. — Подшушнаха ми, че Ръсел ще наложи вето на новия закон за комуникациите. Това означава, че няма да можем да сключим сделката за телевизионните станции в Сан Диего и Омаха.