— Нищо не можем да направим по въпроса.
— О, напротив. Искам да го сваля, Мат. Ще помогнем да дойде някой друг в Белия дом, някой, който да си разбира от работата.
Той не възнамеряваше да се впуска в нов спор за президента с Лесли Стюарт. Това й беше болната тема.
— Не е подходящ за този пост и аз ще направя всичко възможно, за да не спечели в следващите избори.
Филип Коул, шеф на кореспондентите на УТЕ, задъхано влезе в кабинета на Мат Бейкър тъкмо когато той се канеше да излиза. По изражението му личеше, че е разтревожен.
— Имаме проблем, Мат.
— Не може ли да почака до утре? Закъснявам за…
— Става въпрос за Дейна Еванс.
— За какво става дума? — рязко попита Мат.
— Арестувана е.
— Арестувана? — изненада се той. — За какво?
— За шпионаж. Искаш ли да?…
— Не. Аз ще се оправям с това.
Мат Бейкър бързо се върна на бюрото си и набра номера на Държавния департамент.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Извлякоха я гола от килията в студения и тъмен двор. Тя пищеше и яростно се бореше с двамата мъже, които я държаха. Навън стояха шестима войници с пушки и чакаха да я отнесат до един дървен кол, забит в земята. Полковник Гордан Дивяк наблюдаваше как неговите хора я връзват за кола.
— Нямате право да ми причинявате това! Аз не съм шпионка! — изкрещя тя, но гласът й не можа да надвика тътена на снарядите.
Полковникът се отдалечи и кимна към наказателния отряд.
— За стрелба…
— Престани да пищиш!
Разтърсваха я нечии груби ръце. Дейна отвори очи с разтуптяно сърце. Лежеше на нара в малката и тъмна килия. Полковник Дивяк се беше надвесил над нея.
Тя се изправи и панически се помъчи да прогони кошмара.
— Какво… какво ще ми правите?
— Ако изобщо съществуваше справедливост — хладно каза той, — трябваше да те разстреляме. За съжаление получих заповед да те освободя.
Сърцето й трепна.
— Качваме те на първия самолет. — Полковникът я погледна в очите и каза: — И никога не се връщай.
Наложи се Държавният департамент и президентът да окажат голям натиск, за да може Дейна Еванс да бъде освободена. Когато чу за ареста, Питър Тейгър отиде да говори с президента.
— Току-що ми се обадиха от Държавния департамент. Дейна Еванс е арестувана по обвинение в шпионаж. Заплашват, че ще я екзекутират.
— Господи! Това е ужасно. Не можем да допуснем да се случи.
— Точно така. Искам разрешение да говоря от ваше име.
— Имаш го. Направи всичко, което е необходимо.
— Ще го обсъдя с Държавния департамент. Ако успеем да се оправим, може би „Трибюн“ ще поомекнат към тебе.
Оливър поклати глава.
— Не бих се осланял на това. Нека просто да я спасим.
След десетки телефонни обаждания и натиск от Белия дом, държавния секретар и генералния секретар на Обединените нации похитителите на Дейна неохотно се съгласиха да я освободят.
Когато новината за освобождаването й пристигна, Питър Тейгър се втурна да я съобщи на Оливър.
— Свободна е и е на път за вкъщи.
— Чудесно.
Той си мислеше за Дейна Еванс на път за сутрешното събрание. Радваше се, че успяха да я спасят.
Нямаше представа, че нейното спасение щеше да му струва живота.
Когато самолетът на Дейна кацна на международното летище „Дълс“, Мат Бейкър и трийсетина репортери от вестниците, телевизията и радиото чакаха да я поздравят.
Тя видя насъбралите се хора и не можа да повярва на очите си.
— Какво сте…
— Насам, Дейна. Усмихни се!
— Как се отнасяха с теб? Груби ли бяха?
— Как се чувстваш при завръщането си у дома?
— Позволете да ви снимаме.
— Възнамерявате ли да се върнете?
Говореха един през друг. Младата жена стоеше и не можеше да помръдне от вълнение.
Мат Бейкър припряно я вкара в една лимузина, която веднага потегли.
— Какво… какво става? — попита Дейна.
— Ти си знаменитост.
Тя поклати глава.
— Нямам нужда от това, Мат. — За миг затвори очи. — Благодаря, че ме измъкна.
— Можеш да благодариш на президента и на Питър Тейгър. Те задвижиха нещата. Трябва също да благодариш на Лесли Стюарт.
— Копелета такива! — беше казала Лесли, когато Мат й беше съобщил новината. — Нямат право да се отнасят по този начин с „Трибюн“. Искам да се погрижиш да я освободят. Задействай всичките си връзки и я измъкни оттам.
Дейна погледна през прозореца на лимузината. Хората се разхождаха по улиците, говореха си и се смееха. Не се чуваше тътен на снаряди и картечен огън. Стори й се странно.