— Нашият редактор по недвижимите имоти ти намери апартамент. Сега те водя там. Искам малко да си починеш — колкото си искаш. Когато си готова, ще те върнем на работа. — Взря се в лицето й. — Добре ли се чувстваш? Ако искаш да идеш на лекар, ще уредя…
— Добре съм. Нашето бюро ме заведе на лекар в Париж.
Апартаментът беше на Калвърт Стрийт, хубаво обзаведена квартира с една спалня, хол, кухня, баня и малък кабинет.
— Това устройва ли те? — попита Мат.
— Идеално е. Благодаря ти, Мат.
— Напълнил съм ти хладилника. Вероятно утре ще отидеш да си купиш дрехи. Всичко пиши за сметка на вестника.
— Благодаря, Мат. Много съм ти благодарна.
— По-късно ще те информираме за всичко.
Тя беше на някакъв мост, слушаше тътена на оръдията и гледаше как се носят по водата телата на удавниците.
Събуди се обляна в сълзи. Сънят й се беше сторил толкова действителен. Беше едновременно и сън, и реалност, тъй като на много места по света брутално и безсмислено се избиваха невинни хора — мъже, жени и деца. Тя си спомни какво й беше казал професор Стака: „Войната в Босна и Херцеговина не може да бъде разбрана.“ Това, което й се струваше невероятно, беше привидното безразличие на света. Тя се боеше да не заспи отново, страхуваше се от кошмарите. Стана, приближи се до прозореца и погледна града. Беше тихо — нямаше оръжия, нямаше хора, които да тичат по улиците и да пищят. Изглеждаше й нереално. Почуди се дали Кемал е добре и дали някога отново ще го види. Сигурно вече я е забравил.
Част от времето си сутринта Дейна отдели да си купи дрехи. Където и да отидеше, хората я спираха или я гледаха любопитно. Тя ги чуваше как шепнат: „Това е Дейна Еванс!“ Всички продавачки в магазините я разпознаваха. Беше станала прочута. Чувстваше се ужасно.
Дейна не закуси и не обядва. Беше гладна, но й беше невъзможно да се храни. Чувстваше се прекалено напрегнато. Сякаш чакаше всеки момент да се случи нещо ужасно. Когато вървеше по улицата, се мъчеше да избяга от погледите на непознатите. Боеше се от всички. И все се ослушваше да не би да се стреля. „Не мога да продължавам така“ — помисли си.
На обяд влезе в кабинета на Мат Бейкър.
— Какво правиш тук? Трябваше да си почиваш.
— Искам да се върна на работа, Мат.
Той я погледна и си спомни младото момиче, което беше дошло при него преди няколко години. „Както и да е, дойдох да си потърся работа. Аз, разбира се, имам работа тук. По-скоро става въпрос за прехвърляне… Мога да започна веднага…“ Тя дори беше преизпълнила обещанието си. Ако някога имам дъщеря…
— Шефката иска да те види — каза й Мат и се отправиха към кабинета на Лесли Стюарт.
Двете жени стояха и се гледаха.
— Добре дошла у дома, Дейна.
— Благодаря.
— Седни. — Дейна и Мат се настаниха срещу Лесли.
— Искам да ви благодаря, че ме измъкнахте оттам — каза Еванс.
— Сигурно е било ужасно. Съжалявам. — Лесли се обърна към Мат: — Какво ще правим с нея сега, Мат?
Той погледна Дейна.
— На кореспондента ни в Белия дом възлагаме друга задача. Искаш ли неговата работа? — Това беше един от най-престижните постове в телевизията в страната.
— О, да, разбира се! — Лицето й светна.
— Значи е уредено — кимна собственичката.
Дейна се изправи.
— Е, отново ви благодаря.
— Късмет.
Двамата излязоха от кабинета.
— Хайде да те представя — каза той.
Приближиха се до сградата на телевизията, където всички служители се бяха събрали и чакаха да я поздравят. Беше й нужен четвърт час, за да си проправи път из тълпата.
— Това е новата кореспондентка от Белия дом — каза Бейкър на Филип Коул.
— Страхотно. Ще ви заведа в кабинета.
— Обядвала ли си? — попита я Мат.
— Не, аз…
— Хайде да хапнем нещо?
Столовата беше на петия етаж — просторна зала с двайсетина маси. Мат я заведе на една маса в ъгъла и те седнаха.
— Госпожица Стюарт изглежда много мила — отбеляза Дейна.
Той понечи да каже нещо, но се отказа.
— Да, хайде да поръчаме.
— Не съм гладна.
— Нали не си обядвала?
— Да.
— Закусва ли?
— Не.
— Дейна, кога за последен път си се хранила?
Тя поклати глава.
— Не си спомням. Няма значение.
— Напротив. Не мога да допусна кореспондентът ни от Белия дом да умре от глад.
Келнерът пристигна.
— Готов ли сте с поръчките, господин Бейкър?
— Да. — Бързо прегледа менюто. — Започваме с нещо лекичко. За госпожица Еванс сандвич с бекон, маруля и домат. — Той погледна Дейна. — Пастичка или сладолед?
— Ни…
— Пай а ла мод. А за мен сандвич с печено говеждо.