— Да, госпожо. Причината за смъртта е наркотик, познат под името „Екстази“.
— Какво?
— „Екстази“. Приела го е в течен вид.
Имам една малка изненада за теб, която искам да опиташ… Това е течен „Екстази“… Един приятел ми го даде…
И жената, която беше открита в река Кентъки, беше починала от свръхдоза течен „Екстази“.
Лесли седеше неподвижно, а сърцето й биеше до пръсване.
Имаше бог.
Лесли нареди да извикат Франк Лонерган.
— Искам да проучиш случая за смъртта на Хлое Хюстън. Смятам, че президентът има пръст в тази работа.
Той я гледаше с широко отворени очи.
— Президентът?
— Някой се опитва да го прикрие. Убедена съм в това. Момчето, което са арестували и което така лесно се самоуби… Поразрови се в това. И искам да разбереш къде е бил президентът следобеда и вечерта, когато тя е починала. Трябва да го направиш като частно разследване. Ще докладваш само на мен.
Лонерган дълбоко си пое дъх.
— Знаеш ли какво би означавало това?
— Почвай. А, и още нещо, Франк.
— Да?
— Провери в Интернет за наркотика, наречен „Екстази“. И потърси някаква връзка между него и Оливър Ръсел.
В една медицинска страница на Интернет, посветена на опасностите от наркотиците, Лонерган откри историята на Мириам Фридланд, бившата секретарка на Оливър Ръсел. Тя беше в болница във Франкфорт, Кентъки. Той се обади по телефона за повече информация.
— Госпожица Фридланд почина преди два дни. Тя не можа да излезе от комата — осведомиха го оттам.
Франк Лонерган се свърза по телефона с кабинета на губернаторката Хюстън.
— Съжалявам — каза му секретарката й. — Госпожа губернаторката е на път за Вашингтон.
След десет минути той беше на път за летището, но вече беше късно.
Когато пътниците започнаха да слизат от самолета, Лонерган видя как Питър Тейгър се приближава до привлекателна блондинка на около четиридесет години и я поздравява. Двамата поговориха малко, а после той я отведе до чакащата ги лимузина.
Журналистът ги гледаше отдалече и си мислеше: „Трябва да поговоря с тази дама.“ Той се върна в града и започна да звъни от телефона в колата си. Успя да научи, че губернаторката Хюстън се очаква да отседне в хотел „Фор Сийзънс“.
Когато Джаки Хюстън беше въведена в частния работен кабинет на президента, Оливър Ръсел я чакаше.
— Ужасно съжалявам, Джаки — каза той и хвана ръцете й.
Почти седемнайсет години бяха изминали, откакто я беше видял за последен път. Бяха се запознали на адвокатски симпозиум в Чикаго. Тя току-що беше завършила право. Беше млада, привлекателна и пламенна и бяха преживели бурна и кратка авантюра.
Преди седемнадесет години.
А Хлое беше на шестнадесет.
Не се осмели да й зададе въпроса, който се въртеше в главата му. Не искаше да научи. Те се гледаха мълчаливо и за миг Оливър си помисли, че тя ще заговори за миналото. Той отвърна поглед.
— Полицията смята, че Пол Йърби е имал пръст в смъртта на Хлое — каза Джаки Хюстън.
— Така е.
— Не е.
— Не е?
— Пол беше влюбен в Хлое. Той никога не би я наранил. — Гласът й затрепери. — Те… те щяха да се оженят.
— Според информацията, с която аз разполагам, Джаки, те са открили отпечатъците на момчето в хотелската стая, където е била убита.
— Според вестниците това… това се е случило в президентския апартамент в хотел „Монроу Армс“, нали?
— Да.
— Оливър, Хлое не разполагаше с много пари. Бащата на Пол беше пенсиониран чиновник. Откъде дъщеря ми е намерила парите за президентския апартамент?
— Н-не знам.
— Някой трябва да разбере. Няма да си тръгна преди да съм разбрала кой е виновен за смъртта й. — Тя се намръщи. — Хлое имаше уговорена среща с теб същия следобед. Видя ли се с нея?
Последва кратко колебание.
— Не. Иска ми се да се бяхме срещнали. За жалост имах спешен ангажимент и трябваше да отменя срещата.
В един апартамент на другия край на града лежаха притиснали голите си тела едно в друго. Той чувстваше, че тя е напрегната.
— Добре ли си, Джоан?
— Добре съм, Алекс.
— Струва ми се, че си някъде далече, скъпа. За какво си мислиш?
— За нищо — каза Джоан Макграт.
— За нищо?
— Е, всъщност си мислех за горкото момиче, убито в хотела.
— Да, четох за това. Била дъщеря на някаква губернаторка.
— Да.
— Полицията знае ли с кого е била?
— Не. Разпитаха всички гости и служители на хотела.
— И теб също?
— Да. Единственото нещо, което успях да им кажа, беше за телефонния разговор.
— Какъв телефонен разговор?