Тя го погледна, готова да избухне.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че такава среща не се е състояла?
— Честно да ти кажа — въздъхна Лонерган, — не знам какво да правя. Шефът ми е много навит да пусне тоя материал. Голяма новина е. Предполагам, че просто ще трябва да си посъчиним нещо. — Тръгна към вратата.
— Почакай малко!
Франк се обърна.
— Да?
— Не можеш да пуснеш този материал. Това не е вярно. Президентът ще побеснее.
— Не аз вземам решенията.
Дебора се поколеба.
— Ако успея да ти докажа, че е имал среща с генерал Уитман, ще престанеш ли?
— Разбира се. Не искам да причинявам неприятности. — Лонерган гледаше как тя отново вади дневника за срещи и прелиства страниците. — Ето списък на срещите на президента за тази дата. Виж. Петнадесети октомври. — Имаше две страници, в които бяха записани срещите. Дебора посочи тази в десет часа. — Ето ти го черно на бяло.
— Права си — отбеляза той, докато внимателно преглеждаше страницата.
Имаше една среща за три часа.
С Хлое Хюстън.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Набързо свиканото заседание в Овалния кабинет беше започнало само преди няколко минути, а атмосферата вече беше нажежена.
— Ако продължаваме да изчакваме — казваше министърът на отбраната, — ситуацията ще стане напълно неконтролируема. Прекалено късно ще е да го спрем.
— Не можем да действаме прибързано — обърна се генерал Стивън Госард към шефа на ЦРУ. — Доколко може да се разчита на информацията ти?
— Трудно е да се каже. Напълно сигурни сме, че Либия купува най-различни оръжия от Иран и Китай.
— И Либия го отрича? — обърна се президентът към държавния секретар.
— Разбира се. Китай и Иран също го отричат.
— Ами другите арабски държави? — попита Оливър.
— От информацията, с която разполагам, господин президент — отговори шефът на ЦРУ, — ако се започне масирана атака над Израел, смятам, че тя ще послужи за повода, който всички други арабски държави отдавна чакат. Ще се съюзят, за да пометат Израел.
Всички бяха вперили погледи в Оливър.
— Имате ли надеждни авоари в Либия? — попита той.
— Да, господине.
— Искам най-пресни новини. Дръжте ме в течение. Ако се появи заплаха за нападение, нямаме друг избор, освен да действаме.
Заседанието приключи.
По вътрешния телефон се чу гласът на секретарката на Оливър.
— Господин Тейгър би желал да ви види, господин президент.
— Доведете го.
— Как мина? — попита Питър Тейгър.
— О, както обикновено — горчиво отвърна Оливър. — Отнасяше се за това, дали искам да започна война сега или по-късно.
— Това ти влиза в задълженията — съчувствено отбеляза Тейгър.
— Така е.
— Има нещо интересно.
— Заповядай.
Питър седна.
— Какво знаеш за Обединените арабски емирства?
— Не много. Пет-шест арабски страни се съюзяват преди горе-долу двайсетина години и създават коалиция.
— Седем са. Обединяват се през 1971 година. В началото не били много силни, но Емирствата се управлявали невероятно добре. Днес са сред страните с най-висок стандарт на живот в света. Брутният им вътрешен продукт миналата година възлиза на над тридесет и девет милиарда долара.
— Предполагам, че ми съобщаваш това с някаква цел, Питър? — нетърпеливо каза Оливър.
— Точно така. Председателят на съвета на Обединените арабски емирства иска да се срещне с теб.
— Добре. Ще помоля министъра на отбраната…
— Днес.
— Сериозно ли говориш? Не бих могъл…
— Оливър, така нареченият Меджлис — техният съвет — е един от най-влиятелните в арабския свят. Уважават го всички останали арабски държави. Това би могло да се окаже нещо важно. Знам, че не ти се струва нормално, но смятам, че трябва да се срещнеш с тях.
— Държавният секретар ще припадне, ако аз…
— Аз ще се заема с всичко.
Последва дълго мълчание.
— Къде искат да се срещнем?
— Имат яхта, закотвена в залива Чесапийк, близо до Анаполис. Мога без много шум да те закарам дотам.
Оливър седеше, вперил очи в тавана. Най-накрая се наведе напред и натисна копчето на вътрешния телефон.
— Отмени ангажиментите ми за днес следобед.
Яхтата, шейсетметров „Фийдшип“, стоеше закотвена в дока. Очакваха го. Всички членове на екипажа бяха араби.
— Добре дошъл, господин президент. — Каза го Али ал-Фулани, секретар на едно от Обединените арабски емирства. — Моля, заповядайте на борда.
Ръсел се качи, а Али ал-Фулани даде знак на един от екипажа. Само след няколко минути яхтата се понесе в неизвестна посока.