— Хайде да слезем долу.
„Точно така. Където могат да ме убият или отвлекат. Това е най-голямата глупост, която някога съм вършил — реши Оливър. — Може би ме доведоха тук, за да могат да започнат нападението си над Израел, а аз да не мога да дам заповед за помирение. Защо, по дяволите, позволих на Тейгър да ме убеди да дойда?“
Последва Али ал-Фулани в просторната и луксозна главна каюта, обзаведена в източен стил. На пост стояха четирима мускулести араби. Един внушителен на вид мъж седеше на дивана и стана, когато той влезе.
— Господин президент — каза Али ал-Фулани, — негово величество крал Хамад от Ахман.
Двамата се ръкуваха.
— Ваше величество.
— Благодаря, че дойдохте, господин президент. Желаете ли чай?
— Не, благодаря.
— Надявам се да решите, че посещението ви е било от полза. — Крал Хамад закрачи из салона. — Господин президент, през вековете беше трудно, ако не и направо невъзможно, да разрешим проблемите, които ни разделят — философски, езикови, религиозни, културни. Това са причините в нашия район да има толкова войни. Ако евреите отнемат земята на палестинците, никой в Омаха или Канзас няма да пострада. Животът на американеца си продължава по същия начин. Ако се бомбардира някоя синагога в Йерусалим, на италианците в Рим или Венеция не им пука.
Оливър се чудеше какво иска да му каже. Да не би да беше предупреждение за предстояща война?
— Само един район на света страда от всичките войни и кръвопролития в Близкия изток. И това е самият Близък изток.
Той седна срещу Оливър.
— Време е да сложим край на това безумие.
„Почна се“ — помисли си Ръсел.
— Държавните глави на арабските държави и съветите ме натовариха със задачата да ви направя едно предложение.
— Какво предложение?
— Предложение за мир. Оливър примигна.
— Мир?
— Искаме да се помирим с вашия съюзник Израел. Вашето ембарго срещу Иран и други арабски страни ни струва милиарди долари. Искаме да сложим край на това. Ако Съединените щати се съгласят да играят ролята на спонсор, арабските страни — включително Иран, Либия и Сирия — са съгласни да седнат на масата за преговори и да изготвят траен мирен договор с Израел.
Оливър беше изумен.
— Правите това, защото… — успя най-после да изрече.
— Уверявам ви, че не е заради любовта ни към евреите или американците. Заради собствените ни интереси е. Прекалено много наши синове измират в тези безумни войни. Искаме те да престанат. Достатъчно преживяхме. Искаме свободата отново да продаваме всичкия си петрол на света. Готови сме и да воюваме, ако се наложи, но предпочитаме мир.
Оливър си пое дълбоко дъх.
— Може ли чаша чай?
— Иска ми се да беше там — каза Оливър на Питър Тейгър. — Беше невероятно. Подготвени са да се бият, но не желаят война. Прагматични са. Искат да си продават петрола на света и затова им е нужен мир.
— Чудесно! — възкликна той. — Когато се разбере за срещата, ти ще си герой.
— Освен това аз мога и сам да се справя — каза му Оливър. — Няма защо да минава през Конгреса. Ще разговарям с министър-председателя на Израел. Ще му помогнем да се споразумее с арабските страни. — Погледна Тейгър и тъжно отбеляза: — За няколко минути мислех, че ще ме отвлекат.
— Нямаше такава опасност — увери го той. — Пратих след тебе лодка и хеликоптер.
— Сенаторът Дейвис иска да ви види, господин президент. Няма уговорена среща, но твърди, че е спешно.
— Кажи, че ще закъснея за следващата среща и въведи сенатора.
Вратата се отвори и сенаторът Дейвис влезе в Овалния кабинет.
— Каква хубава изненада, Тод. Всичко наред ли е?
Възрастният човек седна.
— Да, Оливър. Просто ми хрумна, че ние двамата трябва малко да си поговорим.
Той се усмихна.
— Днес програмата ми е доста натоварена, но за теб…
— Това ще ни отнеме само няколко минути. Срещнах Питър Тейгър. Той ми разказа за срещата ти с арабите.
Оливър широко се усмихна.
— Не е ли чудесно? Изглежда, най-накрая в Близкия изток ще настъпи мир. — Той удари с юмрук по бюрото. — След всички тези години! С това ще се запомни моята администрация, Тод.
— Обмислил ли си всичко основно, Оливър? — тихо попита сенаторът.
Президентът се намръщи.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
— Мир е проста дума, но тя има много значения. От мира не се печели. Когато се води война, страните купуват оръжия на стойност милиарди долари, които се, произвежда тук, в Съединените щати. В мирно време те нямат нужда от оръжия. И тъй като Иран не може да си продава нефта, цената му скочи, а това е в услуга на Съединените щати.