Слушаше го и не можеше да повярва на ушите си.
— Тод, това се случва веднъж в живота!
— Не бъди наивен, Оливър. Ако наистина искахме мир между Израел и арабските страни, много отдавна да сме го постигнали. Израел е малка държава. Всеки от последните пет-шест президенти е можел да ги принуди да се споразумеят с арабите, но те предпочитаха да не променят нещата. Не ме разбирай погрешно. Евреите са чудесен народ. Познавам няколко евреи в Сената.
— Не вярвам, че можеш…
— Вярвай в каквото си искаш, Оливър. Един мирен договор сега няма да е от голяма полза за страната. Не искам да се обвързваш с него.
— Аз трябва да се обвържа с него.
— Не ми казвай какво трябва да правиш, Оливър — приведе се към него Дейвис. — И едно нещо ще ти кажа. Не забравяй кой те сложи на това място.
— Тод, ти може да не ме уважаваш — тихо изрече Оливър, — но трябва да уважаваш този пост. Независимо кой ме е сложил тук, аз съм президент.
Сенаторът се изправи.
— Президент ли? Ти си просто една играчка! Ти си ми марионетка, Оливър. Ти получаваш заповеди, а не ги даваш.
Оливър дълго го гледа.
— Колко нефтени полета притежавате ти и приятелите ти, Тод?
— Това изобщо не ти влиза в работата. Ако се обвържеш с мира, свършено е с тебе. Чуваш ли? Давам ти двадесет и четири часа да се вразумиш.
— Татко ме помоли да поговоря с теб, Оливър — каза Джан същата вечер, докато вечеряха. — Той е много разстроен.
Погледна жена си през масата и си помисли: „И с теб ще трябва да се преборя.“
— Той ми разказа какво се е случило.
— Така ли?
— Да. — Тя се наведе към него. — А аз мисля, че това, което ще направиш, е чудесно.
На Оливър му трябваше малко време, за да я разбере.
— Но баща ти е против.
— Знам. И греши. Ако те желаят да постигнат мир, ти трябва да им помогнеш.
Оливър седеше, слушаше я и я изучаваше. Мислеше си колко добре се справяше със задълженията си на Първа дама. Започнала беше да се занимава с няколко благотворителни организации и подкрепяше няколко важни каузи. Беше мила, интелигентна и загрижена — като че ли Оливър за пръв път я виждаше. „Защо ли скитам толкова? — мислеше си той. — Имам си всичко, от което имам нужда, точно пред себе си.“
— Довечера до късно ли ще продължи събранието?
— Не. Ще го отменя. Ще си остана у дома.
Същата нощ той люби Джан за пръв път от седмици, и беше чудесно. А на сутринта си помисли: „Ще трябва да помоля Питър да освободи апартамента.“
На следващата сутрин на бюрото му имаше бележка.
Искам да разберете, че аз съм ваш голям почитател, и не бих направил нищо, с което да ви навредя. Аз бях на паркинга на хотел „Монроу Армс“ на 15-и и много се изненадах, че ви видях там. На следващия ден, когато прочетох за убийството на младото момиче, разбрах защо се бяхте върнали да избършете отпечатъците си от бутоните на асансьора. Сигурен съм, че всички вестници биха проявили интерес към тази информация и биха ми платили много. Но както вече казах, аз съм ваш почитател. Наистина не бих искал да направя нещо, с което да ви навредя. Бих могъл да приема малко финансова помощ и ако сте загрижен, това ще си остане между нас. След няколко дни ще се свържа с вас, докато вие го обмислите.
— Боже! — тихо възкликна Сайм Ломбардо. — Това е невероятно. Как е било доставено?
— Пуснато е по пощата — отвърна му Питър Тейгър. — Адресирано „Лично“ до президента.
— Може би е някой шантав, който само се опитва да… — каза Ломбардо.
— Не можем да рискуваме, Сайм. И за секунда не допускам, че може да е вярно, но само да се зашушука и с президента е свършено. Трябва да го предпазим.
— Как да стане?
— Най-напред трябва да разберем кой го е изпратил.
Питър беше в главната квартира на Федералното бюро за разследване на Десета улица и Пенсилвания Авеню и разговаряше с агента от специалните служби Клей Джейкъбс.
— Каза, че било спешно, Питър?
— Да. — Той отвори едно куфарче и извади от него лист хартия. Плъзна го по бюрото.
Агентът го взе и зачете на глас:
— Искам да разберете, че аз съм ваш голям почитател… След няколко дни ще се свържа с вас, докато вие го обмислите.
Цялото съдържание между тези два реда беше изтрито.
— Какво е това? — вдигна поглед Джейкъбс.
— Става въпрос за нещо свръхсекретно — отвърна Питър Тейгър. — Президентът ме помоли да се опитам да открия кой е изпратил това. Иска да го проверите за отпечатъци.
Клей Джейкъбс отново заразглежда листа навъсено.