— Кой го е убил?
Тя отвърна поглед.
— Не знам.
— Франк Лонерган дойде ли да ви види?
Мариан присви очи.
— Той ме изигра. Аз му казах къде може да открие брат ми и… — Очите й се изпълниха със сълзи. — Сега Карл е мъртъв.
— За какво искаше Лонерган да си поговори с брат ви?
— Каза, че е от данъчното.
Дейна седеше и я наблюдаваше.
— Ще възразите ли, ако направим едно кратко интервю за телевизията? Можете просто да споменете няколко думи за убийството на брат ви и какво е мнението ви за престъпността в града.
Мариан Горман кимна.
— Нямам нищо против.
— Благодаря.
Репортерката се приближи до входната врата, отвори я и махна на Върнън Милс. Той си събра оборудването и камерата и тръгна към къщата, последван от Андрю Райт.
— Никога досега не съм правила подобно нещо — каза Мариан.
— Няма защо да се притеснявате. Ще ви отнемем само няколко минутки.
Върнън влезе в хола с камерата.
— Къде искаш да го снимам?
— Ще го направим тук, в хола. — Тя посочи един ъгъл. — Можеш да сложиш камерата там.
Той я остави, а после се върна при Дейна. Закачи и на двете жени по един микрофон.
— Можете да ги включите, когато се приготвите. Постави камерата на една маса.
— Не! — извика Мариан Горман. — Почакайте! Съжалявам. Аз… аз не мога да го направя.
— Защо? — попита Дейна.
— О-опасно е. М-може ли да поговорим само двете?
— Да. — Тя погледна колегите си. — Оставете камерата. Ще ви извикам.
— Ще бъдем в микробуса — кимна Върнън.
Дейна се обърна към Мариан Горман.
— Защо смятате, че е опасно да се показвате по телевизията?
— Не искам да ме виждат — неохотно отвърна жената.
— Кой не искате да ви вижда?
Мариан преглътна.
— Карл направи нещо, което не трябваше да… да прави. Затова беше убит. А мъжете, които го убиха, ще се опитат да убият и мен. — Тя трепереше.
— Какво е направил Карл?
— Той… той написа едно писмо, с което искаше пари.
Дейна изненадано я погледна.
— Писмо за пари?
— Да. Повярвайте ми, Карл беше добър човек. Но той просто обичаше… обичаше скъпи неща, а със своята заплата не можеше да си позволи да живее така, както му се искаше. Не успях да го спра. Той беше убит заради това писмо. Знам го със сигурност. Те го откриха и сега знаят къде съм. Ще ме убият. — Тя ридаеше. — Н-не знам какво да правя.
— Разкажете ми за писмото.
Мариан дълбоко си пое дъх.
— Брат ми щеше да заминава на почивка. Забравил някакво яке и се върнал в хотела. Взел си якето и бил в колата си на паркинга, когато вратата на частния асансьор от президентския апартамент се отворила. Карл ми каза, че видял да излиза мъж. Той бил изненадан, че го вижда там. Бил още по-изненадан, когато мъжът се върнал до асансьора и си избърсал отпечатъците. Карл не знаел какво става. После на следващия ден прочел във вестника за смъртта на горкото момиче и разбрал, че този човек го е убил. — Тя се поколеба. — Тогава изпратил писмото до Белия дом.
— Белия дом? — повтори Дейна.
— Да.
— На кого е изпратил писмото?
— На човека, когото видял на паркинга. Знаете го — този с превръзката на окото. Питър Тейгър.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
През стените на кабинета той чуваше шума на уличното движение по Пенсилвания Авеню пред Белия дом и отново осъзна къде се намира. Отново прехвърли всичко, което се случваше, и беше доволен, че е в безопасност. Оливър Ръсел щеше да бъде арестуван за убийства, които не беше извършил, а Мелвин Уикс, вицепрезидентът, щеше да стане президент. Сенаторът Дейвис нямаше да има проблеми с контрола над вицепрезидента Уикс. „Освен това няма нищо, което да ме свързва с тези убийства“ — мислеше си Тейгър.
Същата вечер щеше да има молитвена сбирка и Питър с нетърпение я очакваше. Групата обичаше да го слуша как говори за религия и власт.
Беше започнал да се интересува от момичета, когато беше на четиринайсет години. Бог го беше надарил с невероятно силен нагон, а Питър си мислеше, че заради недъга му няма да то харесват. Вместо това обаче момичетата намираха превръзката на окото му за много интересна. Освен това бог беше му дал и дар слово и той успяваше да прилъже срамежливи момичета да му се отдадат по задните седалки на коли, по плевни и в легла.
За нещастие една от тях забременя и той беше принуден да се ожени за нея. Тя му роди две деца. Семейството можеше да се окаже непоносим товар. То обаче се беше оказало идеалното прикритие за извънбрачните му връзки. Той сериозно си мислеше да стане министър, но точно тогава се беше запознал със сенатора Тод Дейвис и животът му се беше променил. Беше открил ново и по-голямо поле за изява. Политиката.