Някой е умрял. Той не е женен, но всеки човек си има роднини и някой току-що е хвърлил топа. Ясна работа, това е. По-ясно — здрава му кажи.
Някой пусна четвърт долар в автоматичния грамофон и гласът на Барбара Мандрел запя за тъжен пияница и самотна жена.
— Добре ли сте, мистър Ханском?
Бен Ханском се втренчи в Рики Лий, очите му изведнъж станаха с десет — не, с двайсет — години по-стари от лицето и Рики Лий с изумление забеляза, че косата му е започнала да се прошарва. Досега не бе виждал по нея нито едно бяло косъмче.
Ханском се усмихна. Усмивката беше ужасна, злокобна. Сякаш се усмихваше оживял труп.
— Мисля, че не съм, Рики Лий. Не, сър. Не тази вечер. Никак даже.
Рики Лий остави халбата и пристъпи към Ханском. Заведението беше опустяло като в понеделнишка вечер далече след края на футболния сезон. Нямаше и двайсет клиенти. Край вратата на кухнята Ани играеше карти с готвача.
— Лоши вести ли, мистър Ханском?
— Точно така, лоши вести. Лоши вести от дома.
Ханском продължаваше да гледа Рики Лий. Всъщност гледаше през него.
— Много съжалявам, мистър Ханском.
— Благодаря, Рики Лий.
Настана мълчание и Рики Лий се канеше да запита дали може да помогне с нещо, когато Ханском рече:
— Какво уиски сервирате, Рики Лий?
— В това скапано градче на никого не му се полага друго, освен „Четири рози“ — отвърна Рики Лий. — Но за вас мисля, че ще се намери „Дива пуйка“.
Ханском се поусмихна.
— Много мило от твоя страна, Рики Лий. Май все пак ще е добре да ми подадеш оная халба. Само че вземи да я напълниш с „Дива пуйка“.
— Да я напълня? — повтори Рики Лий, без да крие смайването си. — Божичко, ами че след това ще трябва да ви изтъркалям оттук!
Или да повикам линейка, помисли той.
— Не и тази вечер — каза Ханском. — Не ми се вярва да ме изтъркаляш.
Рики Лий внимателно се вгледа в очите му, за да разбере дали пък случайно мистър Ханском не се шегува и му трябваше по-малко от секунда, за да види, че няма майтап. Взе халбата от лавицата и измъкна изпод бара бутилка „Дива пуйка“. Когато започна да налива, гърлото на шишето затрака по ръба на халбата. Рики Лий гледаше като омагьосан бълбукащата струя уиски. Реши, че досега явно е подценявал тексаския примес в характера на мистър Ханском; до края на живота си едва ли щеше да налее по-страхотна порция пиячка.
Линейка ли? Виж ми окото! Ако изкьрка тая чудесия, ще трябва да се обадя в Суедхолм на Паркьр и Уотьрс да докарат катафалката.
И все пак той се завъртя и сложи халбата пред Ханском; навремето баща му бе казал, че ако човек изглежда с всичкия си, сервираш каквото си е поръчал, та било то пикня или отрова. Рики Лий не знаеше дали съветът му е бил добър или лош, но разбираше, че щом си изкарваш залъка в кръчма, подобен девиз до голяма степен те спасява от крокодилските челюсти на собствената ти съвест.
Ханском огледа замислено чудовищното питие, после запита:
— Колко ти дължа за такава поръчка, Рики Лий?
Рики Лий бавно поклати глава, без да откъсва поглед от пълната халба, защото не искаше да срещне взора на хлътналите, неподвижни очи.
— Нищо — каза той. — Заведението черпи.
Ханском се усмихна отново, но този път малко по-естествено.
— Е, благодаря ти, Рики Лий. Сега ще ти покажа нещо, което научих в Перу през 1978 година. Работех там с един човек на име Франк Билингс беше най-страхотният архитект на света. Хвана го треска и докторите го направиха на решето от инжекции — биха му милиард различни антибиотици, обаче нито един не свърши работа. За две седмици изгоря и умря. Сега ще ти покажа какво научих от индианците, дето работеха на строежа. Тамошната скоросмъртница е жестоко питие. Пийваш една глътка и си мислиш, че влиза гладко, без проблеми, а сетне изведнъж имаш чувството, че някой ти е пъхнал в устата бензинова лампа и насочва пламъка право в гърлото. Но индианците я къркат като Кока-Кола, рядко съм ги виждал пияни и никога не съм виждал някой да страда от махмурлук. Досега не бях събирал куража да опитам техния трик. Но мисля, че тая вечер ще се престраша. Подай ми от ония лимонови резенчета.
Рики Лий взе четири резенчета и внимателно ги подреди на чиста салфетка до халбата. Ханском взе едното, килна глава назад, като че щеше да си капе капки в очите, после започна да изстисква лимоновия сок в дясната си ноздра.
— Господи Исусе! — провикна се ужасеният Рики Лий. Адамовата ябълка на Ханском подскочи нагоре-надолу. Лицето му се изчерви… после Рики Лий видя как сълзите се стичат по слепоочията му към ушите. От автоматичния грамофон „Спинърс“ пееха за гумения човек — „О, Господи, не знам дали ще издържа това“.