Ханском слепешком плъзна ръка по бара, напипа второ резенче и изстиска сока в другата си ноздра.
— Ще се убиете с тия шибани номера — прошепна Рики Лий.
Ханском тръсна на бара двете изстискани лимонови резенчета. Дишаше тежко и хрипкаво, на пресекулки, а очите му бяха огненочервени. От двете му ноздри край ъгълчетата на устните се стичаше бистър лимонов сок. Без да гледа, той напипа халбата, вдигна я и отпи една трета от съдържанието. Вкамененият Рики Лий гледаше как подскача адамовата му ябълка.
Ханском остави халбата, потрепера, разтърси се и кимна. Погледна Рики Лий и се усмихна лекичко. Очите му вече не бяха червени.
— Действува горе-долу както ми разправяха. Тая гадост в носа ти взима здравенцето, тъй че изобщо не усещаш какво ти влиза в гърлото.
— Вие сте луд, мистър Ханском — каза Рики Лий.
— Ха на бас — отвърна мистър Ханском. — Помниш ли тоя лаф, Рики Лий? Като бяхме хлапета, все това повтаряхме. „Ха на бас.“ Казвал ли съм ти, че бях дебел?
— Не сър, никога — прошепна Рики Лий. Вече бе твърдо убеден, че мистър Ханском е получил някаква страшна вест — толкова страшна, че наистина е полудял… или поне временно се е сбогувал с разсъдъка.
— Бях същинска лоена топка. Никога не ме взимаха за игра на бейзбол или баскетбол, винаги ме хващаха пръв на гоненица, пречках се в краката на всички. Не ще и дума, голям дебелак бях. А в градчето имаше няколко момчета, които бяха свикнали редовно да ме тормозят. Единият се казваше Реджиналд Хъгинс, само че всички му викаха Бълвоча. Другото хлапе беше Виктор Крис. И още неколцина. Но истинският главатар на бандата беше едно момче на име Хенри Бауърс. Ако по кожата на тоя грешен свят някога е пристъпвало наистина зло хлапе, Рики Лий, то това е бил Хенри Бауърс. Не че тормозеше само мен; лошото беше, че не можех да бягам бързо като другите.
Ханском разкопча ризата си и се разгърди. Като се приведе напред, Рики Лий видя точно над пъпа му странен крив белег. Сбръчкан, бял и стар. Разбра, че това е буква. Някой бе издълбал буквата „Н“ в корема на мистър Ханском много години преди да бе станал мъж.
— Това ми е от Хенри Бауърс. Трябва да е било преди хиляда години. Голям късмет имам, че не нося по кожата си цялото му гадно име.
— Мистър Ханском…
Ханском взе във всяка ръка по едно лимоново резенче, килна глава назад и изстиска сока в носа си като капки против хрема. Разтърси се цял, остави резенчетата и отпи две големи глътки от халбата. Пак потрепера, отпи още една глътка и без да отваря очи напипа тапицирания ръб на бара. За миг се вкопчи в него като човек, дирещ опора в парапета на платноход сред бурно море. После отвори очи и се усмихна на Рики Лий.
— Както съм хванал бика за рогата, мога да го откарам и до сутринта — каза той.
— Недейте да го правите повече, мистър Ханском — нервно промърмори Рики Лий.
Ани се приближи с подноса до сервитьорския плот и поръча две бири. Рики Лий напълни халбите и отиде да ги подаде. Краката му се подгънаха като гумени.
— Добре ли е мистър Ханском, Рики Лий — запита Ани.
Тя гледаше през рамото му и Рики Лий се завъртя да види какво става. Мистър Ханском се бе пресегнал през бара и внимателно подбираше лимонови резенчета от витринката, където Рики Лий държеше мезетата.
— Не знам — каза той. — Май че не е добре.
— Щом е тъй, не си дръж ръцете в задника, ами вземи да направиш нещо.
Както повечето представителки на женската половина, Ани проявяваше подчертано пристрастие към Бен Ханском.
— Де да знам — измънка Рики Лий. — Татко ми винаги казваше, че ако човек изглежда с всичкия си…
— На татко ти Господ не му беше дал мозък, колкото на лалугер — заяви Ани. — Хич не ми дрънкай за татко си. Трябва да прекратиш това, Рики Лий. Човекът ще се вкара в гроба.
След тази енергична заповед, Рики Лий се върна пред табуретката на Бен Ханском.
— Мистър Ханском, мисля, че вече наистина ви стига тол…
Ханском отметна глава назад. Стисна. Този път просто вдъхна лимоновия сок, сякаш беше кокаин. Изгълта новата порция уиски като бистра вода. После дружелюбно се вгледа в Рики Лий.
— Бим-бам, тръгнах сам, много хора срещнах там — пропя той и се разсмя.
На дъното на халбата оставаха около три пръста уиски.
— Стига толкова — каза Рики Лий и посегна към халбата. Ханском спокойно я дръпна настрани.
— Злото вече е сторено, Рики Лий — каза той. — Вече е сторено, момко.