Не получихте ли бележката, която ви изпратих?
Получих я, мисис Каспбрак, но…
Е, мистър Блек, за в случай, че като учител по физкултура не умеете да четете, позволете да ви го кажа лично. Готов ли сте?
Мисис Каспбрак…
Добре. Сега ще го чуете, от моята уста право във вашите уши. Готов ли сте? Моят Еди не може да посещава часовете по физическо възпитание. Повтарям: НЕ може да посещава физическо възпитание. Еди е много крехко дете и ако тича… или скача…
Мисис Каспбрак, в кабинета си имам резултатите от госледния преглед на Еди — това е изискване на щатските училищни власти. Прегледът показва, че Еди е малко дребничък за възрастта си, но иначе е съвършено нормален. За всеки случай се обадих на вашия домашен лекар и той потвърди, че…
Лъжкиня ли ме наричате, мистър Блек? Дотам ли стигнахте? Е, добре, ето ви го. Ето го Еди — тук, до мен. Чувате ли как диша? ЧУВАТЕ ли?
Мамо… моля те… нищо ми няма…
Еди, не се дръж невъзпитано. Колко пъти съм ти казвала? Не прекъсвай по-възрастните.
Чувам го, мисис Каспбрак, но…
Чувате ли? Добре! Чудех се дали не сте глух! Детето диша като камион на първа скорост по нагорнище, нали? И това ако не е астма…
Мамо, аз ще се…
Тихо, Еди, не ме прекъсвай пак. Ако това не е астма, мистър Блек, то аз съм кралица Елизабет!
Мисис Каспбрак, Еди често изглежда доволен и щастлив в часовете по физическо възпитание. Той обича да играе и тича много бързо. Докато разговаряхме с доктор Бейнс, стана дума за психосоматични симптоми. Питам се дали някога ви е хрумвало, че може…
… синът ми да е луд? Това ли намеквате? НАМЕКВАТЕ, ЧЕ СИНЪТ МИ Е ЛУД????
Не, но…
Той е крехко дете.
Мисис Каспбрак…
Синът ми е много крехко дете.
Мисис Каспбрак, доктор Бейнс твърди, че не е открил никакви…
— … физически отклонения — довърши на глас Еди.
Тази вечер за пръв път от години насам си спомняше за онази унизителна среща — как майка му крещеше срещу учителя Блек в гимнастическия салон, как Еди се свиваше задъхан до нея, а момчетата стояха на групичка край баскетболното табло и го гледаха. Знаеше, че това няма да е единственият спомен, разбуден от обаждането на Майк Хендън. Усещаше как множество също тъй неприятни, а може би и по-лоши спомени прииждат като тълпа трескави купувачи, задръстили тесния вход на магазинче в деня на разпродажба. Но задръстването скоро щеше да се разчисти и натрапниците щяха да нахлуят. Знаеше го със сигурност. И какво щяха да открият на разпродажбата? Разсъдъка му? Може би. На половин цена. Дефектни стоки. Всичко за продан.
— Никакви физически отклонения — повтори той, пое си дъх с разтреперани гърди и прибра инхалатора в джоба си.
— Еди — каза Майра. — Моля те, обясни ми какво означава всичко това!
По бузестото лице лъщяха вадички сълзи. Ръцете се преплитаха тревожно като игриви розови животинчета. Някога, малко преди да поиска ръката й, той бе сложил снимката ла Майра до портрета на майка си, която бе починала от сърдечен удар на шестдест и четири годишна възраст. По онова време бе достигнала рекордно тегло — над сто и осемдесет килограма (сто осемдесет и четири, по-точно казано). Беше се превърнала в нещо чудовищно — сякаш цялото й тяло се състоеше от бюст, задник и корем, а над всичко това се белееше като тесто вечно изплашеното лице. Но снимката, която Еди сложи до образа на Майра, беше направена през 1944, две години преди раждането му. (Ти беше много болнаво бебе, нашепваше призракът на майка му. Неведнъж сме се бояли за живота ти…) През 1944 майка му бе изглеждала сравнително стройна за своите осемдесет килограма.
Навярно бе направил тази съпоставка като последен отчаян опит да се удържи от психологическото кръвосмешение. Дълго бе седял, прехвърляйки поглед от майка си към Майра и обратно.
Сякаш бяха сестри. Толкова си приличаха.
В онзи ден, докато гледаше двете почти еднакви снимки, Еди се зарече, че няма да извърши това безумие. Знаеше, че колегите вече подхвърлят майтапи за врабеца и слоницата, без да подозират скритата причина за връзката им. Майтапите и лукавите подмятания все щеше да изтърпи някак, но желаеше ли наистина да стане клоун в подобен фройдистки цирк? Не. Не желаеше. Щеше да скъса с Майра. Щеше да я напусне кротко, защото тя наистина беше много мила и почти нямаше опит с мъжете — почти както и той с жените. А щом най-сетне достигнеше новите хоризонти на живота си, навярно щеше да се запише в курсовете по тенис, за които мислеше толкова отдавна…