— Минава девет — плахо се обади Клиса.
Кори мълчаливо посегна към чехлите.
— Кори, няма ли да…
— Какво?
— А, нищо. Само се чудех дали Алтън…
— Алтън! — избухна Кори. — Псето е хукнало подир полските мишки. Алтън хукна подир псето. Сега искаш аз да хукна подир Алтън. Това ли искаш?
— Аз само… Никога не е закъснявал толкова.
— Няма! Да го търся в девет вечерта? Мътните да го вземат! Няма право да ни използва така, Клиса.
Клиса премълча. Отиде до печката, надникна в казана за пране и го премести настрани. Когато се обърна, Кори вече беше отново с обувки.
— Знаех, че ще отидеш — каза тя. Изглеждаше сериозна, но усмивката се усещаше в гласа й.
— И ще се върна скоро, по дяволите — отвърна Кори. — Не вярвам да се е запилял надалече. Късно става. Не че ме е страх за него, ама…
Той взе ловджийската пушка, надникна в двете цеви, зареди я и пъхна в джоба си кутия патрони. На излизане подхвърли през рамо:
— Не ме чакай.
— Няма — отвърна Клиса на затворената врата и се върна с ръкоделието до лампата.
Вече бе съвсем тъмно, когато Кори тръгна нагоре по пътеката, като се взираше и подвикваше от време на време. Из неподвижния хладен въздух се носеше противен дъх на гнило. Кори раздразнено издиша миризмата, вдъхна я отново и изруга.
— Глупости! Кучешка работа. Хукнал на лов посред нощ. Алтън! — изрева той. — Алтън Дрю.
Само ехото му отвърна и той навлезе между дърветата. В тъмнината мина край свитото нещо, което го чу и усети вибрацията от стъпките му, но не помръдна, защото мислеше, че е мъртво.
Кори продължи с широка крачка. Оглеждаше се напред и настрани, без да свежда очи, защото познаваше пътеката.
— Алтън!
— Ти ли си, Кори?
Кори Дрю застина. Тук гората беше гъста и мрачна като гробница. А гласът звучеше глухо, спокойно и страшно.
— Алтън?
— Намерих Кимбо, Кори.
— Къде беше, по дяволите? — яростно кресна Кори. Тая тъмнина никак не му харесваше; страхуваше се от отчаянието в гласа на Алтън и усещаше как гневът му изгасва.
— Виках го, Кори. Свирках му, а дъртият дявол не се обаждаше.
— Същото се отнася до теб… смотаняк такъв. Защо не дойде за доенето? Къде беше? Хвана ли нещо?
— Нали знаеш, досега не е изчезвал така — монотонно изрече гласът в мрака.
— Алтън! Какво ти става, по дяволите? Какво ме интересува твоето псе? Къде…
— Сигурно защото досега не е умирал — упорито продължи Алтън.
— Какво? — Кори объркано премлясна с устни. — Алтън, да не си се побъркал? Какво рече?
— Кимбо е мъртъв.
— Ким… ох!
Пред очите на Кори отново изплува оная страшна картина — Бейб лежи в безсъзнание сред поточето, а Кимбо яростно напада грамадната мечка, за да я удържи настрани докато дотича Алтън.
— Какво е станало, Алтън? — запита той малко по-тихо.
— Точно това смятам да разбера. Някой го е разкъсал.
— Разкъсал?
— Нищичко не е останало от него, Кори. Всяка става е потрошена. Червата се валят по земята.
— Боже мили! Да не е било мечка?
— Нито мечка, нито какъвто и да било четириног звяр. Целият е на парчета. Нищо не е останало. Някой просто го е убил… и го е разкъсал.
— Боже мили! — пак рече Кори. — Че кой ще вземе… — Той помълча, после кротко добави: — Хайде да се прибираме. Няма смисъл да стоиш тук цяла нощ.
— Ще стоя. Искам призори да съм тук и да тръгна по следите. Ще вървя додето открия кой го е сторил.
— Алтън, ти си пиян или смахнат.
— Не съм пиян. За другото мисли каквото си щеш. Тук ще стоя.
— Забрави ли, че отсреща имаме ферма? Нямам никакво намерение утре сутрин да доя двайсет и шест крави, както преди малко.
— Все някой трябва да ги дои. Няма да съм аз. Май ще трябва да се справиш самичък, Кори.
— Проклет мръсник! — изкрещя Кори. — Идвай веднага, инак не знам какво ще те направя!
Гласът на Алтън бе все тъй напрегнат и леко замаян.
— Не се приближавай, братко.
Кори продължи напред.
— Казах… — Гласът стана съвсем тих. — Казах спри на място.
Кори продължаваше. В тишината рязко щракна предпазител. Кори спря.
— Пушка ли вдигаш насреща ми, Алтън? — прошепна Кори.
— Точно така, братко. Няма да тъпчеш следите. На разсъмване ще ми трябват.
Цяла минута в мрака се чуваше само тежкото дишане на Кори. Най-сетне той се обади:
— И аз имам пушка, Алтън. Ела да си вървим.
— Няма да ме улучиш в тъмното.
— Значи сме наравно.
— Не сме. Знам точно къде стоиш, Кори. Тук съм от четири часа.
— Моята пушка е със сачми. Ще те направи на решето.
— Моята ще те убие.