Предпазителят на М14 е малко лостче, разположено пред спусъковата скоба. Когато бъде преместено назад, оръжието е на предпазител. Когато е преместено напред, то може да стреля. Ричър следеше внимателно предпазителя. В момента пушката не можеше да произведе изстрел. Но четири от пръстите на каубоя се намираха в непосредствена близост до предпазителя.
— Остави оръжието и ще поговорим — каза Ричър. — Не е нужно да го правиш. Може да измислим начин да се измъкнем заедно от тази ситуация.
— Как?
— Остави оръжието и ще поговорим.
Каубоят не го направи.
— Помисли в перспектива. Стакли е най-добрият ти приятел днес, но утре може да изхвръкне от бизнеса. Сестрата на Роуз ще я отведе в Чикаго. В едно от предградията, не в самия град. На хубаво място. Може да създаде благотворителна фондация. И ти можеш да заминеш с нея.
— Тук ни е добре.
— Били е зад решетките — продължи Ричър. — Още малко и ще прекъснат канала за доставка.
В момента, в който изрече тези думи, разбра, че е направил голяма глупост. Каубоите реагираха като Роуз Сандерсън. Със сковани пози и учестено дишане. Първите признаци на обзелата ги паника. Плюс объркване какво да правят сега. Сякаш обещаната награда бе започнала да се изпарява пред очите им. Ричър прочете по израженията им, че гласът в главите им преминава в страховит вой и думите ще прекъснат канала за доставка се трансформират в да вземем колкото се може повече сега, сега, сега…
Каубоят вдигна пушката, премести я от дясната в лявата си ръка, после отново в дясната. Оръжието бе старо, тежеше над пет килограма и бе дълго почти метър и двайсет. С него се боравеше трудно.
Показалецът му се плъзна напред. И бутна лостчето на предпазителя.
Ричър се хвърли към каубоя, който бе застанал най-близо до него, и използва инерцията си, за да се шмугне зад едно дърво. Не можеше да избегне напълно опасността, защото това бе просто невъзможно, но лесно можеше да предвиди бъдещата траектория на изстрела и да я избегне, като не забравя законите на Нютон — същата сила щеше да въздейства и на каубоя, но в противоположна посока, а именно към пушката. Това се наричаше действие и противодействие и именно противодействието бе причина за смъртта на каубоя. Отекна изстрел, куршумът го удари и той се строполи, сякаш се бе спънал във въже, опънато ниско над земята. Планинското ехо понесе гърмежа, който постепенно заглъхна до шепот. Накрая настъпи тишина. Каубоят с пушката гледаше смаяно. Ричър изскочи иззад дървото, удари го по главата и грабна оръжието му. Каубоят се олюля и падна на колене.
Третият тип бе замръзнал на място.
— Провери приятеля си — нареди му Ричър.
Но дори от мястото, на което бе застанал, съзнаваше, че положението е безнадеждно. Цевта на пушката бе насочена нагоре и куршумът бе пронизал врата на мъжа. Може би със същия ефект като при рана в корема, а може би дори с по-голям. Куршумът трябва да бе паднал на земята на стотина метра зад жертвата. Дивите животни щяха да се нахвърлят първо на меките тъкани на врата и бързо да ги погълнат. После щяха да отнесат натрошения гръклян и да се доберат до гръбначния стълб зад него. Нямаше да остане никакво доказателство.
Третият каубой коленичи и поклати глава. Ричър насочи оръжието първо към него, а после към мястото, на което искаше той да застане. А именно до онзи с ботушите, който бе опрял длани в земята и полагаше усилия да се изправи на крака.
— Тръгвайте — подкани ги Ричър. — Ще продължим по този маршрут.
Двамата се затътриха пред него, а Ричър ги следваше с пушката в едната си ръка. Каубоите не си и помисляха за съпротива. Изглеждаха унили и пасивни, сякаш се бяха примирили със съдбата си. Може би бяха в шок. А може би реакцията им бе свързана със зависимостта им от наркотиците. Или пък бе обичайна за каубоите.
Пристигнаха две минути след Макензи и Брамал. Роуз Сандерсън бе излязла на верандата, за да посрещне сестра си. Брамал стоеше до тойотата, за да не им се натрапва. Двамата каубои и Ричър излязоха от гората и спряха. Привлякоха вниманието на останалите. Думите бяха излишни. Двама каубои, а не трима, и двамата умърлушени, водени от Ричър, който държеше оръжие в ръцете си.
Роуз Сандерсън позна пушката. Обърна глава. Качулката ѝ се завъртя като перископ. Огледа сцената. Впери поглед в двамата каубои. После в пушката. Накрая в Ричър. Той можеше да прочете мислите ѝ. Тя разсъждаваше като офицер от пехотата. Разиграваше конфликтни ситуации, както някой компютър разиграва шахматни композиции. Като възпитаник на „Уест Пойнт“. И откри единственото възможно решение.