— Взехме го от джоба му — обясни каубоят.
Стакли прибра паспорта в джоба си.
— Ще го задържа като сувенир — каза той.
— Няма проблем.
— Браво на вас.
— За нас беше удоволствие.
— Но ме хващате в неподходящ момент — заяви Стакли. — Бизнесът върви прекалено добре. Запасите намаляха.
— Какво означава това?
— Налага се да изчакате.
— Уговорката не беше такава.
— Какво трябваше да направя? Да откажа друга доставка само защото бяхте обещали да направите нещо? Честно казано, не очаквах да се справите толкова бързо. Не мога да задържам стока заради нечии обещания.
— Нищо ли не ти е останало?
— Почти нищо.
— Ще ни покажеш ли? — попита каубоят.
— Разбира се — отвърна Стакли.
Нямаше нищо против. Бързо намаляващите количества от дадена стока са най-добрата реклама за качествата ѝ. Това диктуваха принципите на модерната търговия. Парите трябваше да се завъртат колкото се може по-бързо. Правило номер едно. Стакли се извърна към пикапа.
И се озова лице в лице с едрия тип от паспорта.
Ричър бе излязъл от гората и се бе промъкнал на около метър от Стакли. Канеше се да го удари в бъбрека, но той се извърна в същия миг и юмрукът на Ричър се заби в корема му. Стакли се преви на две, а Ричър използва същата ръка, за да го просне на земята, след което го претърси. В един от джобовете на якето намери собствения си паспорт, в друг — деветмилиметров пистолет, още един, двайсет и два калибров, затъкнат в единия ботуш, и автоматичен нож в другия. Деветмилиметровият бе стар „Смит и Уесън“ с ръкохватка от лакирано дърво. Двайсет и два калибровият беше „Ругър“ и макар да не спадаше към джобните или дамските пистолети, спокойно се побираше в ботуш. Автоматичният нож бе пълен боклук, произведен в Китай, най-вероятно във фабрика за играчки. Стакли лежеше проснат на земята, охкаше и пъшкаше, което според Ричър бе прекалено за човек, понесъл толкова слаб удар.
Ричър претърси кабината на пикапа. В жабката не откри нищо интересно. Под шофьорската седалка обаче намери метална скоба, която по принцип би трябвало да служи като стойка за пожарогасител. В този случай обаче скобата бе модифицирана така, че да побере още един стар деветмилиметров пистолет с дървена ръкохватка — „Спрингфилд Р9“. В кабината нямаше нищо друго с изключение на касови бележки от бензиностанции и хартиени обвивки от сандвичи.
Ричър се върна на мястото, където Стакли продължаваше да лежи на земята, протегна ръка със стария „Смит и Уесън“, натисна лостчето и пълнителят падна от височина метър и половина. Удари Стакли право по главата. Той извика от болка. Ричър пусна пистолета. Стакли отново извика от болка. Ричър направи същото и със стария ругър, първо пълнителя, после самия пистолет, и със стария спрингфилд, първо пълнителя, после самия пистолет. В резултат получи шест вика от болка.
— Ставай, Стакли — нареди Ричър.
Стакли се изправи с усилие, леко приведен, леко пребледнял. Изпаднал в шок от случилото се. Заразтрива главата си, която явно го болеше. Беше се изправил срещу същия проблем, който бе сполетял двамата каубои предишната вечер. Не успяваш да убиеш някого и когато вдигнеш поглед, се озоваваш лице в лице с него. Това дава ли му власт над теб?
— Отвори отзад — нареди Ричър.
Вратата беше от тънка пластмаса. Стакли я отвори широко и отстъпи назад. Ричър отметна одеялото. Една кутия с разкъсан капак, почти празна. В нея имаше само три опаковки пластири, които се бяха разпилели в пространството, предназначено за повече.
Почти нищо.
Ричър отстъпи назад.
— Стоката явно е на привършване — каза той. — Какво правиш в такъв случай?
— Съжалявам, човече — каза Стакли. — За онова… другото. Нямах избор. Наредиха ми да го направя. Не беше лично.
— Ще обсъдим това по-късно — отвърна Ричър.
— Има един тип. Върша каквото ми нареди. Той ми каза да го направя. Аз не исках. Трябва да ми повярваш.
— По-късно.
— Не вярвах, че тези тук ще те застрелят. Реших просто да отбия номера. За да мога да кажа, че съм опитал, но вината е тяхна.
— Зададох ти въпрос.
— Не помня какъв беше.
— Запасите ти свършват — каза Ричър. — Какво правиш в такъв случай?
Погледът на Стакли издаваше протичането на някакъв мисловен процес. Погледна нагоре, погледна надолу. Промяна, определи Ричър, от печалба към загуба, от надежда към отчаяние. Към капитулация.
Стакли въздъхна в знак на примирение.
— Когато стоката свърши, правя ново зареждане — отвърна той.