— Дай да ти помогна — предложи Брамал.
В крайна сметка разделиха листчетата на четири купчини. Наредиха ги върху капака на пикапа и започнаха да ги прелистват с наплюнчени пръсти като банкови касиери, които броят пачки с банкноти.
— Намерих една! — възкликна Макензи. — Отпреди три дни е. От вечерта. Но не е от бензиностанция, а от кафене или закусвалня.
— А аз намерих касова бележка за бензин — каза Брамал. — Също отпреди три дни. Също от вечерта.
Поставиха ги под чистачката на предното стъкло, все едно бяха билети за паркинг. Провериха останалите бележки. Не откриха друга от същия ден.
— Добре — каза Ричър. — А сега да ги огледаме по-внимателно.
Касовата бележка от закусвалнята бе за тринайсет долара и няколко цента, платени в брой преди три дни в десет и петдесет и седем вечерта. Бележката за бензин бе на стойност точно четирийсет долара. Платени най-вероятно преди да извади пистолета на маркуча от гърлото на резервоара. Две двайсетачки, оставени на мръсния плот на касата. В единайсет и двайсет и три същата вечер.
— Вечерял е късно — каза Ричър — и е потеглил към единайсет. Шофирал е в продължение на двайсет минути и е заредил. Потеглил е към единайсет и половина. После е отишъл в тайния склад и е изчакал да стане полунощ.
Касовата бележка от бензиностанцията носеше логото на „Ексон-Мобил“ в горната си част, но нямаше адрес. Заведението се казваше „Клингър“ и имаше телефонен номер, чийто код бе 605.
— Южна Дакота — обяви Брамал.
Отиде до началото на клисурата, където сигналът на мобилния му телефон бе най-силен. Набра номера. Върна се и каза:
— Семеен крайпътен ресторант северно от Рапид Сити.
Макензи, Брамал и Сандерсън натовариха багажа си в тойотата. Четката за зъби на Ричър вече бе в джоба му. Паспортът му също бе на мястото си. Взе колта на Стакли и останалите три пистолета, които бе разглобил. Нареди на каубоите да качат тялото на Стакли отзад в пикапа и да го откарат някъде надалече. Може би в някое изоставено ранчо. Нареди им да паркират в плевнята и да оставят колата там. Представи си Стакли след десет години, изсъхнал и мумифициран, открит напълно случайно с положените до него останки от главата му, прибрани в кутия от фентанил. И толкова. Случай, който полицията никога нямаше да разкрие.
Каубоите потеглиха и по земята не останаха никакви следи с изключение на малко кръв и парченца кости и мозък. Ричър предположи, че и те ще изчезнат най-много час след като поляната потъне в тишина. Има стотици животински видове, които ще се наредят на опашка и ще започнат да се облизват.
Брамал докара тойотата отпред. Жените се бяха настанили на задната седалка. Макензи бе поставила пътните си чанти до тези на Брамал в багажника. Сандерсън не бе взела нищо освен една евтина пазарска чанта. Оглеждаше се. Дебелото затъмнено стъкло на тойотата вече я разделяше от къщата, която бе неин дом в продължение на три години. Не че ѝ пукаше. Нямаше причина да остава тук. Новият дилър нямаше да пристигне скоро. Това поне бе сигурно.
Тя се облегна на седалката, впери поглед напред и задиша плитко.
Ричър се настани до Брамал, който включи на скорост и потегли бавно по просеката. Очакваха ги шест километра корени и камъни, след което щяха да излязат на черния път.
41
Глория Накамура вървеше по коридора към ъгловия кабинет на лейтенанта. Шефът я бе повикал. Тя не знаеше причината. Завари го да се взира в екрана на компютъра. Не четеше имейл. Беше влязъл в базата данни на АБН.
— Федералната агенция за борба с наркотиците — каза той — е задържала човек с първо име Били и постоянен адрес в Мюл Кросинг, Уайоминг. Арестуван е в Оклахома, след като е минал на червен светофар. Предполага се, че е избягал от Уайоминг, тъй като е бил предупреден от свой приятел, че АБН провежда операция. Били вече няма да се крие зад дърветата и да стреля по хората.
Заслугата не е на Ричър, помисли си Накамура. И поради някаква причина изпита известно разочарование.
— Има още нещо — продължи лейтенантът. — Федералните не знаят за Скорпио. Това е очевидно от доклада. Молят ни да проверим дали Били не фигурира в някой неразкрит случай и да им помогнем да открият за кого работи. Това означава, че не знаят.
— Ще им кажем ли?
— Не, по дяволите! Не са ми притрябвали шайка костюмирани федерални, които да нахлуят тук и да оберат всички лаври. Случаят „Скорпио“ принадлежи на полицейското управление на Рапид Сити. Винаги е бил наш. И ние ще го пипнем.
— Да, сър — отвърна Накамура. — Знаем, че Скорпио вече е намерил заместник на Били. Не разполагам с доказателства, но съм убедена, че се е появил нов човек.