Накамура погледна първо напред към въображаемия щанд, а после и назад към въображаемите рафтове.
— Първо ще завъртя кашона така, че телефоните да са с дисплея към мен — каза тя. — За да мога да ги взема, да се завъртя на сто и осемдесет градуса и да ги поставя на рафта изправени. В противен случай ще настане хаос.
— Да предположим, че са се движили по конвейера с дисплея нагоре. И ако са завъртени към теб, номер едно ще е най-близкият, а номер десет — най-далечният. Колко телефона ще вземеш наведнъж?
— Един по един. Опаковките не са никак удобни.
— Откъде ще започнеш? От предната или от задната част на кашона?
— От предната.
— И кой телефон ще вземеш първи?
— Най-далечният. Така ще получа най-голямо удовлетворение. Най-близкият е най-лесен.
— Добре. Кои телефони ще поставиш на десния рафт?
— От номер шест до номер десет, но в обратен ред. Номер десет ще е първи, след него девет, осем и тъй нататък. Кои бяха моите номера?
— Не бяха последователни — отвърна техникът. — Между тях има дупка от две числа. Това означава, че си ми дала номера седем и четири. Или четири и седем. Нямам представа в какъв ред ги е взел продавачът от рафта.
— Съжалявам — отвърна Накамура. — Трябваше да обърна внимание.
— Няма проблем. Да анализираме друга възможност. Да си представим, че продавачът получава удовлетворение по друг начин. Може да реди рафтовете едновременно — ляв, десен, ляв, десен. Може така да му харесва повече.
— В такъв случай номера четири и седем не биха се оказали на един рафт.
— Добре, да анализираме трета възможност въз основа на факта, че ти имаш най-малките длани на света, а продавачът в магазина е доста сръчен, защото борави с ножове и какво ли не. Значи той може да реди по два телефона едновременно.
— Да — отвърна Накамура, — но в такъв случай три и четири ще стоят вдясно, непосредствено зад седем и осем. Ако аз съм купила номера седем и четири, Скорпио е купил номер осем. Следователно телефонният му номер е с една единица след моя.
— Виж какво откри моят приятел от телефонната компания — каза техникът, помести мишката и мониторът оживя.
Той отвори един имейл и кликна върху прикачения аудиофайл. На екрана се появи зелена честотна лента с пикове и спадове. Прозвуча гласът на Артър Скорпио: Здравей, Били, обажда се Артър. Случи се нещо много странно…
Ричър се качи в колата на две хлапета, които тъкмо потегляха от бензиностанция в южния край на града. Момче и момиче, може би студенти. Във всеки случай хора с редовни документи, които не будеха подозрение. Казаха, че отиват във Форт Колинс, от другата страна на щатската граница. На пазар, но не споменаха за какво. Колата им беше спретнат малък седан. Едва ли щеше да привлече вниманието на щатската полиция. Напълно безопасна, особено за втората част на пътуването им.
Младежите казаха, че знаят билборда с римските свещи. И наистина, след четирийсет минути по спокойния двулентов път видяха яркожълто пано, кацнало върху висок стълб. Рекламата беше старомодна, но атрактивна. Отбиха вдясно и Ричър слезе. Младежите продължиха и той остана сам, заобиколен единствено от тишина. Магазинът за фойерверки бе затворен. На петдесетина метра южно от него се намираше занемарена сграда. Един от прозорците на втория етаж светеше. Битпазарът най-вероятно. Бившата поща.
Ричър тръгна натам.
Накамура занесе лаптопа си в кабинета на лейтенанта и му пусна записа. Не се забърквай с него. Скрий се зад някое дърво и го гръмни с ловна пушка… Привилегиите ти са отменени, докато не ми се обадиш.
— Нарежда на някого да извърши убийство — каза тя.
— Адвокатът му ще отвърне, че думите му не означават нищо — възрази лейтенантът. — И ще изтъкне обстоятелството, че не сме имали право да подслушваме този телефон.
Накамура замълча.
— Нещо друго? — попита лейтенантът.
— Скорпио спомена някакви привилегии. Нямам представа какво означава това.
— Нещо, свързано с бизнеса, предполагам. Отстъпки, предимства, достъп…
— До какво? Прах за пране?
— Наблюдението ще ни каже.
— Никога не сме попадали на нещо, което да наподобява привилегирован достъп или каквото и да било. Никога.
— Били може да не е съгласен. Който и да е този Били.
— Голямата стъпка ще загази. Трябва да се свържем с някого.
— Пусни записа още веднъж — нареди лейтенантът.
Той трябва да изчезне, защото представлява потенциална заплаха. За теб е по-лесно да свършиш тази работа, отколкото за мен. Така че заеми се.
— Поръчва убийство — повтори Накамура.
— Можем ли да идентифицираме Били по телефонния номер? — попита шефът ѝ.