Следващата сутрин Ричър се събуди на разсъмване и отиде да потърси кафе. За целта трябваше да прекоси паркинга на мотела и да излезе на шосето. Близо до входа беше спрял черен джип. Тойота лендкрузър. Сериозна машина. Беше я срещал на трудни и недостъпни места по света. Мисиите на ООН използваха точно този модел. Колата пред него бе съвсем нова и почти чиста, само тук-там се виждаха следи от пътуване. Номерата ѝ бяха от Илинойс.
Ричър се върна във фоайето и набра мобилния телефон на Тери Брамал, чийто номер бе запаметил. Детективът от Чикаго, който бе напуснал Рапид Сити в черен джип с илинойска регистрация. Чу се сигнал, но не и глас. После се включи гласова поща, която го подкани да остави съобщение. Ричър не го направи. Сви рамене и отново излезе навън, за да потърси кафе.
Откри закусвалня на Трета улица. Попита сервитьорката къде е службата на местния шериф. Била на седем-осемстотин метра от закусвалнята. Каза му в коя посока да върви. Небето беше синьо и слънцето светеше ярко, но въздухът бе хладен. По пътя си Ричър се отби в магазин за дрехи. От опит знаеше, че в западните щати предлагат по-голям избор за високи, едри мъже като него в сравнение с източните щати. Откри достатъчно дълги джинси, а също и фланелена риза и тънко памучно яке неговия размер. Преоблече се както винаги в пробната и помоли продавачката да изхвърли старите му дрехи на боклука. После продължи към шерифската служба, която откри лесно. Беше малка тясна постройка. Долната половина на стъклото на прозореца бе покрита с боя. Над нея минаваше тънка златиста линия, над която сияеше златна звезда, широка половин метър и също толкова висока. Над нея бе изписано името на окръга, а под нея — Шерифско управление. Определено приличаше на дизайна на пръстена от „Уест Пойнт“.
Ричър влезе вътре. На рецепцията видя жена в цивилни дрехи. Попита дали може да види шерифа, а тя го попита по какъв повод. Ричър обясни, че иска да му зададе въпрос във връзка със стар случай. Жената попита за името му и той се представи. После тя се поинтересува дали посещението му е официално. Дали работи в правоохранителните органи. Ричър отвърна, че в момента е цивилен, но тринайсет години е работил във Военната полиция. Тя му каза да се качи на втория етаж, където се намирал кабинетът на шерифа. Последната врата вляво. Жената изобщо не се поколеба. Ричър знаеше от собствен опит, че в западните щати се отнасят по-добре с ветераните, отколкото на изток.
Качи се горе. Според златните букви на последната врата вляво името на шерифа бе Конъли. Ричър почука и влезе. Кабинетът бе облицован с дървена ламперия, добила златист оттенък с времето, а шериф Конъли се оказа едър жилав здравеняк около петдесетте. Беше облечен с джинси и светлокафява риза носеше каубойска шапка. Очевидно служителката на рецепцията го бе предупредила за посещението, защото Конъли вече знаеше името му.
— С какво мога да ви помогна, господин Ричър? — попита той.
— Дойдох в Уайоминг, за да открия човек на име Саймур Портърфилд, но разбрах, че е бил изяден от мечка преди година и половина. Надявах се да ми разкажете повече за случая.
— Седнете, господин Ричър — покани го шерифът.
Ричър се настани на старомоден дървен стол за посетители, излъскан до блясък от хиляди панталони. Конъли го изгледа мълчаливо. Погледът му бе спокоен, изпълнен с равни части съмнение и подозрение.
— Каква е връзката ви със Саймур Портърфилд? — попита той.
— Никаква — отвърна Ричър. — Търся съвсем друг човек и ми казаха, че Портърфилд може да ме упъти.
— Кой ви каза това?
— Един човек в Южна Дакота.
— И кого всъщност търсите?
Ричър извади пръстена от джоба на новия си панталон и каза:
— Искам да върна това на законния му собственик.
— Жена — отбеляза Конъли.
— Името ѝ е Серина Роуз Сандерсън. Познавате ли я?
Шерифът поклати глава и попита:
— Приятелка ли ви е?
— Никога не сме се срещали. Но в академията сме научени да се грижим за своите.
— Вие също ли сте завършили „Уест Пойнт“?
— Доста отдавна.
— Къде открихте този пръстен?
— В заложна къща в Уисконсин. Проследих го до Рапид Сити, Южна Дакота. Там ми казаха, че са го получили от Уайоминг, от Сай Портърфилд.
— Кога?
— Излиза, че след смъртта му.
— Как мога да ви помогна?
— Не можете — отвърна Ричър. — Но съм любопитен. Да те изяде мечка… това ми се струва толкова невероятно.
— Може да е била пума.
— Това по-вероятно ли е?
— Не — призна Конъли. — Подобни инциденти са изключително редки.