— От моя гледна точка това, което правя, е съвсем обичайно. Чукал съм на стотици врати. Понякога някой крещи отвътре, друг път лае куче, но никой никога не е стрелял по мен. Трябва да помислим обаче как присъствието ти в колата ще промени това.
— Искаш да сляза и да тръгна пеша? — попита Ричър. — За да се почувстваш в по-голяма безопасност?
— Обсъждаме тактически проблем. В най-лошия случай Били не само е превзел бизнеса на Портърфилд, но и се е настанил в къщата му и в момента е там. Не го открихме у дома му, нали?
— За какво са му две къщи?
— Някои хора си падат по тези неща.
— Но не и когато двете къщи се намират на трийсет километра една от друга.
— Сай не е имал наследници или роднини. Защо Били да не се настани в дома му?
— Няма никакво значение дали Били е в къщата на Портърфилд. Няма никакво значение дали е там в момента. Важното е, че той не е прослушал онова съобщение. И няма да знае кой съм, когато ме види. Може да реши, че сме мормони.
— Не си облечен като мормон.
— Тогава ти почукай на вратата. За всеки случай. Ако ти отвори, кажи му, че си мормон, който случайно притежава снегорин, и би искал да обсъдите проблемите на глобалното затопляне.
Тойотата продължи напред. Пътят се виеше по гористите склонове в продължение на още осем километра, все така неравен, с изровен чакъл, дълбоки коловози и огромни плоски камъни отстрани. Джипът се накланяше ту наляво, ту надясно, но продължаваше неуморно напред. Така се добраха до последния завой, изкачиха стръмен склон и се озоваха на гористо плато с размерите на футболен стадион. Около една трета от него бе разчистена от дървета и именно там се издигаше къщата — ниска продълговата постройка от масивни трупи с широка веранда от всички страни. Имаше дървена ограда, но коловете и дъските бяха ужасно разкривени и потъмнели от дъжда и вятъра. Тревата зад нея изглеждаше косена преди време. Брамал спря относително далече от къщата. На предната част от верандата, от двете страни на входната врата, висяха парчета полицейска лента. По някое време ченгетата явно бяха забранили достъпа до къщата.
— Това не е местопрестъпление — отбеляза Брамал. — Този човек е умрял в гората.
— Бил е открит в гората — уточни Ричър. — Може шерифът да е решил, че нещата стоят по-различно. Знаем, че е претърсил къщата. Открил е кола с много навъртени километри и десет бона в гардероба.
— Къде ли е Били сега?
— Защо се тревожиш за него?
— Аз не се тревожа. Но ти би трябвало да се тревожиш. Скорпио му е наредил да те убие.
— Били не е тук. Какви са шансовете да го заварим в дома на Портърфилд? Освен това той не е прослушал съобщението. Не знае, че Скорпио ми е казал името на Портърфилд. Защо тогава да идва тук, в дома му? А и кой да предположи, че старецът от пощата ще определи разстоянието толкова точно? Били е някъде другаде и това място е празно.
— Добре — съгласи се Брамал.
Излезе от колата и отиде да почука на вратата. Закрачи делово, решително. Ричър го видя да чука, чу звука ясно и отчетливо, забавен с частица от секундата поради разстоянието, като реплика на филмов актьор, която се разминава леко с кадрите. Видя Брамал да отстъпва учтиво крачка назад.
Никой не отвори вратата. Не се забеляза никакво движение. Брамал почука отново. Пак нищо.
Бившият федерален агент се върна при колата и каза:
— Няма никой.
— Какво ще кажеш да влезем? — попита Ричър.
— Заключено е.
— Можем да счупим някой прозорец.
— Трябва да си зададем въпроса дали имотът не е станал общинска собственост. Напълно възможно е. Заради неплатени данъци например. Незаконното влизане в общинска собственост е сериозно престъпление. Стигне ли се до съд, не можеш да спечелиш, когато твой противник е общината.
— Възможно е да си усетил подозрителен мирис. Или да си чул нещо. Отчаян вик например. Това би оправдало влизането без заповед за обиск. Нали?
— Не — отвърна Брамал.
— Вече не си на служба — каза Ричър. — Не си длъжен да се придържаш към тези феберейски глупости.
— Как би подходила армията? Би подпалила къщата?
— Не, така би постъпила морската пехота. Армията би огледала внимателно къщата и, за свой късмет, би открила прозорец, счупен от неизвестен нарушител. Възможно е това да се е случило отдавна, но може да е станало и току-що, което би оправдало незабавната намеса на армията. Не мисля, че дори Върховният съд би възразил.
— Възможно е това да се е случило отдавна, но може да е станало и току-що, така ли?
— Очевидно всички звуци, които чуеш, ще произхождат от мен, тъй като случайно ще стъпя върху стъкла, останали на верандата в резултат на въпросния инцидент. Може да ти прозвучи, сякаш някой чупи стъкло, но подобно объркване е често срещано.