— Във всеки случай, двамата са прекарали известно време заедно. Тук или в дома ѝ. Където и да се намира този дом.
— Било е преди година и половина.
— Това е по-добре от нищо.
— Ако твоят Сай е този Сай, който ни трябва.
— Шансът е петдесет на петдесет. А това не е малко.
Брамал извади телефона си.
— Две чертички — каза той. — Спокойно би могла да се обади от тук.
— Какво показват данните в телефонната компания?
— За да се триангулира един сигнал, са необходими три антени. Тук има само една. Сандерсън се е обадила от обширен район с големината на Ню Джърси. Само това знаем.
— Може да е била тук. Не виждам причина да не е била.
Брамал застана по средата на дневната и каза:
— Случило се е преди година и половина и оттогава къщата е била претърсвана два пъти. И ако си прав, че някой е върнал нещо, значи най-важната улика вече е изчезнала. В такъв случай трябва да открием онова, което хората преди нас са пропуснали. Което изисква много време. С колко разполагаме?
— Със сто години, мисля — отвърна Ричър. — Паркирай колата зад къщата и можем да си живеем тук до края на дните си. Никой няма да разбере.
— Добре, да претърсим заедно къщата. Две глави са за предпочитане пред една.
Намериха пропуснатото нещо за по-малко от минута.
19
Откриха го в малко складово помещение до задната врата. Нещо като килер за зимни дрехи. Един скиорски панталон от твърда найлонова материя бе паднал от закачалката. Крачолите се бяха забили в пода като копия, но едната им половина бе останала права, а другата се бе прегънала. Приличаха на краката на анимационен герой, получил силен удар. Бяха се наклонили назад и подпрели в ъгъла. Ричър ги вдигна и намери зад тях чифт дамски боти. Истински туристически боти с метални халки и връзки. Трийсет и шести номер. С други думи, много малки.
— Обувки в килера, а? — каза Ричър. — Явно е прекарвала доста време тук.
— Но само ако са нейни. Може да са на съвсем друга жена.
— Съгласен съм. Но излиза, че Портърфилд, когото двама души описват като затворен и саможив, е живял с някого в тази къща. А това ни дава основания да проучим въпроса малко по-задълбочено, особено след като той е открит мъртъв. Може да простим на шерифа, че е пропуснал ботите. Той е бил предубеден. Обзалагам се, че всички в Уайоминг имат подобни килери. Трудно е да видиш онова, което си свикнал да виждаш всеки ден. Нужен е поглед отстрани. А това ме кара да се запитам кой ли е бил тук. И какво е правил? Може да не е търсил нищо. Може наистина да е влязъл, за да върне нещо. Не виждам друго обяснение. Нищо не е докоснато.
— Да проверим другите килери и гардероби — предложи Брамал.
Така и направиха, но не откриха нищо освен вещи на самия Портърфилд. Човекът очевидно бе предпочитал да носи джинси и ги бе прал, докато платът се протърка и прокъса. Не откриха дамски дрехи. Нито рокли, нито блузи, нито панталони.
— Защо ли е оставила само ботите? — зачуди се на глас Брамал.
— Тръгнала си е през пролетта. Не ги е използвала поне от месец. Забравила ги е. Или пък са ѝ били неудобни. А може да ги е оставила нарочно. Може да е решила да си купи нови. Но тя определено е била тук. Или тя, или друга жена. Портърфилд не е живял сам. Не и през цялото време.
— Доста информация извлече от един чифт боти.
— Обзалагам се, че ще открием още.
И наистина откриха. Но не много. Изминаха два часа, а Ричър и Брамал отбелязаха съвсем скромен напредък. Откриха улики, които бяха по-скоро косвени и условни, отколкото преки и категорични. Спестиха време, като не обърнаха внимание на всичко онова, което лежеше пред погледа им. Вместо това решиха да проверят вътре в мебелите, под мебелите, зад мебелите…
Откриха дамски гребен между възглавниците на дивана. Беше от розова пластмаса. Зъбите му бяха разположени доста рехаво. Много по-нашироко в сравнение с обикновените гребени. В банята имаше две мивки, всяка с отделна сапунерка. В едната лежеше изсъхнало парче парфюмиран сапун, а в другата — изсъхнало парче съвсем обикновен сапун. Отново в банята намериха два комплекта кърпи. В мокрото помещение зад пералнята бе паднал чифт спортни дамски чорапи. Розови на цвят, малък размер, изработени от някаква странна материя, насъбрала много прах.
Това беше всичко. Крайно недостатъчно за съдебната зала. Но то навеждаше на определени мисли.
— Тук е живяла жена — каза Ричър. — Сандерсън или друга. Поне за известно време. Възможно е тя да е поддържала със Сай неангажираща връзка и да е идвала само от време на време. Не е пребивавала на това място достатъчно дълго, за да остави своя отпечатък върху къщата. А когато си е тръгнала, го е направила със стил. Демонстративно. Заличила е всяка следа от присъствието си. Взела е всичко, което е видяла, като е оставила само онова, което не е видяла. Изгубения гребен например. По онова време не е могла да вземе сапуна си. Бил е влажен и хлъзгав. Не е можела да го хвърли в сака при дрехите си. Не е преброила кърпите в банята. Защо да го прави? Забравила е ботите. Но най-много ми допадат забравените чорапи.