— Покажете ми — каза Конъли.
Тримата излязоха от колите и тръгнаха към задната част на къщата.
Конъли огледа внимателно прозореца. Разгъна комарника и го постави на мястото му, сякаш се опитваше да го възстанови в първоначалното му състояние. Накрая дори потри плесента между палеца и показалеца и я помириса.
— Може да е било преди година и половина — каза той. — Как е положението вътре?
— Никакъв безпорядък, никакви щети, нищо не е обърнато или счупено. Не са били нито крадци, нито скитници.
— Защо смятате, че тук е живяла жена? — попита Конъли.
Застанаха до парапета на верандата и впериха погледи в планините и горите пред тях. Брамал разказа за обувките, гребена, сапуна, кърпите и малките розови чорапи.
— Обувките не означават почти нищо — отвърна шерифът. — Гребенът и чорапите също. Може да са останали от много отдавна, отпреди двайсет години, когато някоя племенница или братовчедка е дошла да прекара тук зимата или лятото. Подобни вещи често се губят и рядко се намират.
— Но? — попита Ричър.
— Винаги съм готов да призная, когато направя грешка. Сапунът и кърпите привлякоха вниманието ми. Два използвани умивалника винаги означават двама души, а когато единият сапун е парфюмиран, това подсказва, че са мъж и жена. Освен това сапунът и кърпите са улики, които подсказват как е изглеждала къщата в деня, когато Портърфилд е умрял. Явно съм ги пропуснал. Но по онова време никой не прояви интерес към него. Нито веднага след инцидента, нито по-късно. А това повдига въпроса къде е била въпросната жена по онова време и къде е тя сега.
— Точно това се опитваме да открием.
— Ако е същата жена.
— Нищо не подсказва, че не е.
— Пръстенът, който ми показахте, беше доста малък — каза Конъли.
— Точно така — отвърна Ричър.
— Съдите за размера ѝ по чорапите? Те могат да се свият.
— Но обувките не могат. А те също са малки.
— Къде е служила?
— В Ирак и Афганистан. Била е на пет мисии.
— Корав характер.
— Нямате представа.
— Ако е същата жена.
— Възможно е да е тя.
— Защо жена като нея ще се прибере у дома, ще използва парфюмиран сапун и ще носи розови чорапи?
— Очаквам да направи тъкмо това. Подобни неща придават смисъл на завръщането у дома.
Конъли се обърна и огледа задната част на къщата. И счупения прозорец.
— Знам — каза Ричър.
— Какво знаете?
— Не можем да открием кой го е направил. Отлична професионална работа. Чисто проникване, а вътре не е пипнато нищо. Трябва да е бил човек със специално обучение и богат опит, характерни за някои правителствени агенции. Но това звучи нелепо.
— Най-вече защото не виждам какво би могло да иска правителството от Портърфилд — отвърна шерифът. — С каквото и да се е занимавал, е бил дребна риба. Освен това въпросната правителствена агенция би трябвало да се свърже първо с мен. От професионална коректност, а и от практически съображения. Щях да им дам ключовете например.
— В такъв случай дребните престъпници са започнали да работят много по-чисто и професионално.
— Едва ли.
— Кой може да е бил тогава? — попита Ричър.
— Елитни престъпници. От онези, които могат да си позволят най-доброто.
— И какво биха искали те от дребна риба като Портърфилд?
Конъли не отговори.
— Извиняваме се за незаконното проникване — обади се Брамал. — Не искахме да проявим неуважение към закона.
— Не мога да ви помогна в издирването на жената — каза шерифът. — Няма улики за извършено престъпление. Не мога да изпратя сапуна и кърпите в лаборатория. Няма как да оправдая подобен разход. Освен това не разполагам с достатъчно хора.
— Кой може да ни помогне? — попита Брамал. — Съседите?
— Възможно е. Аз съм техният шериф, но, в интерес на истината, изобщо не ги познавам. Идвам тук за втори път. Тази част от окръга е много спокойна. Другите, които не са толкова тихи и мирни, поглъщат цялото ми внимание.
— В такъв случай ще тръгваме — каза Брамал. — Благодарим ви за отделеното време.
В този момент на повече от петстотин километра от планинската вила, в Рапид Сити, Южна Дакота, инспектор Глория Накамура седеше в светлосинята си кола, заела удобна позиция от другата страна на улицата, и наблюдаваше пералнята на Артър Скорпио. Но не предната врата, а задната. Скоро щяха да минат два часа, откакто бе застанала на пост, а не бе видяла нищо интересно.
Но само до този момент. В задната алея се появи един харли дейвидсън с номера от Монтана. Ръмженето на двигателя отекна от околните стени. После заглъхна. Мотористът слезе, задната врата се отвори и той влезе вътре. Накамура си записа часа.