Брамал и Макензи се отправиха към вратата. Почукаха. И тя се отвори.
На прага се появи мъж. На същата възраст като стареца от пощата в Мюл Кросинг. И също толкова прегърбен и уморен. Брамал му каза нещо, после Макензи добави няколко думи и възрастният човек кимна и ги покани вътре. Брамал се обърна към Ричър и му махна, затова той излезе от колата и се присъедини към тях. Влязоха и старецът отвърна на въпроса им: да, преди много години именно той купил земята и построил къщата. За да има къде семейството му да прекарва ваканциите си. Сега идвал сам. Личеше си. Ричър се огледа, всичко свидетелстваше за тихо и спокойно самотно съществуване.
Старецът си спомни близначките. Идвали от време на време. Но тогава още били две момиченца с разрошени коси и селски роклички. Идвали редовно, докато станали на десет-дванайсет, после — докъм петнайсет — се отбивали все по-рядко, а накрая престанали.
— Да сте виждали Роуз наскоро? — попита Макензи.
— Че къде да я видя? — попита мъжът.
— Може би тук… наоколо.
— Ще прозвучи глупаво, ако ви попитам как изглежда.
Макензи се усмихна.
— Може би малко по-мургава от мен. И в по-добра форма. Възможно е да си е подстригала косата или да е променила цвета ѝ. Може дори да си е направила татуировка. — Тя погледна Брамал и попита: — Пропускам ли нещо?
Брамал изгледа въпросително Ричър. Сега ли ще ѝ кажем, че е била ранена?
— Не — отвърна Ричър вместо него, — сигурен съм, че нашият домакин знае как изглежда тя.
— Не съм я виждал — повтори старецът.
Потеглиха обратно по отклонението, което водеше към дома на самотния възрастен мъж, излязоха на черния път и поеха по отбивка, която се виеше в противоположната посока. Попаднаха на още един идиличен пейзаж, умалена версия на старото имение с по-нова къща и без ромолящ ручей.
Къщата бе празна. Заключени врати, спуснати щори, здрави прозорци. Нито следа от крадци или скитници. Нито следа от Роуз Сандерсън.
Продължиха към следващото ранчо, отново по черен път, който Макензи не си спомняше добре. Тойотата се провираше между дървета, катереше се и се спукаше по хълмове и долини, подскачаше по неравностите и се накланяше ту на едната, ту на другата страна. Брамал шофираше невъзмутимо. През повечето време въртеше волана с една ръка.
Най-сетне пред погледите им изникна последната къща. Приличаше на онази, която бяха посетили току-що, непретенциозна дървена хижа с големи прозорци и приказна гледка. Брамал излезе на пътя, който водеше към нея, и спря на известно разстояние от входа.
Предната врата се отвори. В сянката ѝ стоеше жена. Явно бе чула приближаването на колата. Пристъпи напред, на слънце, изпълнена с надежда. Приличаше на съседката на Портърфилд, но изглеждаше напрегната. Разстроена от нещо. Огледа околността, после закова поглед в колата.
Брамал излезе. Тя впери очи в него. Излезе и Макензи. Тя впери очи в нея. Накрая излезе Ричър. Тя впери очи в него. Никой повече не излезе.
Жената се олюля, сякаш току-що бе получила удар по главата. Подпря се на рамката на вратата и попита:
— Да сте виждали Били?
Никой не отговори.
— Помислих си, че може да е с вас. Да си е купил нова кола. Трябваше да дойде.
— Защо? — попита Ричър.
— Не сте ли го виждали?
— Кой е Били? — поинтересува се Макензи.
— Ще стигнем и до това — отвърна Ричър. А на жената на прага каза: — Искам първо да ви попитам нещо и едва след това ще ви разкажа за Били.
— Какъв е въпросът?
— Разкажете ми за другата жена, която много прилича на моята приятелка тук. Все едно са близначки.
— Каква друга жена?
— Току-що ви казах. Концентрирайте се. Прилича на моята приятелка. И живее наблизо.
— Никога не съм я виждала.
— Може да е приятелка на Били.
— Не я познавам.
— Сигурна ли сте?
— Жена, която прилича на нея? Никога не съм я виждала.
— А чували ли сте името Роуз?
— Никога. А сега ми разкажете за Били.
— Още не съм се срещнал с него — призна Ричър. — Но чух, че привилегиите му са отменени. А килерът му е празен. И ще остане празен, докато не се погрижи за един местен проблем. Което той още не е направил. Знам го със сигурност, защото аз съм неговият проблем. Ако случайно се отбие, кажете му, че го търся. Аз съм Невероятния Хълк. Предайте му, че ще му отида на гости. Опишете ме добре. Може да ви даде двайсетачка. Или безплатна доза.