Брамал и Ричър ѝ разказаха историята в колата. Но не цялата. Премълчаха някои неща и създадоха впечатлението, че случайно са попаднали на Били. Споменаха кутията с пари, но не и тази с бижутата.
Макензи обаче бе умна жена.
— Защо изобщо сте ходили в дома му? — попита тя. Въпросът заедно с недоверчивия ѝ поглед ги накара да ѝ разкажат абсолютно всичко от началото до края, включително за Скорпио, Портърфилд, Били и телефонните съобщения, засечени от Накамура.
— С други думи — обобщи Макензи, — през последните две години Роуз се е забъркала с наркопласьори и наркомани. Метамфетамини и хероин. С всички последствия. Като връзката с някакъв тип, изяден от мечка.
Брамар и Ричър не отговориха.
— Пристрастена ли е? — попита тихо Макензи.
Едва тогава ѝ казаха за кутията с бижута. И тя се разплака.
22
Върнаха се в старото имение, където Макензи бе оставила взетия под наем автомобил. Яркочервената ѝ кола се открояваше като крещящо петно върху пасторалния пейзаж.
— Притеснява ме обстоятелството, че е изминало твърде много време — каза тя. — Изгубила е гребена най-малко преди година и половина. А може да е станало и няколко месеца по-рано. Тоест преди две години или дори повече. Пръстенът ѝ обаче е напуснал Уайоминг преди шест седмици. Не смятате ли, че той е последното, с което би се разделила? Не смятате ли, че е навлязла в някакъв финален етап?
— Обърнахте ли се към армията, докато се опитвахте да откриете сестра си? — попита Ричър.
— Да, но не ми казаха нищо. Оправдаха се със законови ограничения. При други обстоятелства бих приветствала подобна реакция.
— Звъннах на едно място. Помолих за услуга. Не разполагаха с много. Имаха списък на оценките ѝ в „Уест Пойнт“. Справила се е много добре.
— Спомням си.
— А също и списък на мисиите ѝ в Ирак и Афганистан. Общо пет на брой.
— Добре.
— И списък с медалите ѝ.
— Не знаех за тях.
— Получила е „Бронзова звезда“. Тя се връчва за проявен героизъм по време на бойни действия, за изключителни постижения или за отлична служба.
— Не знаех — повтори Макензи.
— Получила е и медал „Пурпурно сърце“.
Макензи потъна в продължително мълчание. След това първо каза:
— Не знаех. — После попита: — За какво? — А накрая възкликна: — О, боже!
Ричър не ѝ цитира устава. Не звучеше приятно. Присъжда се на всеки член на въоръжените сили, който е бил ранен, убит или починал в резултат на раняване.
— Колко тежко? — попита Макензи.
— Нямам представа — призна Ричър. — Засега знам само името на медала. Много хора са отличени с него. И аз самият имам „Пурпурно сърце“. Истината е, че този медал си има цена, и то висока. Повечето ранявания оставят някакъв белег. Но човек оздравява и продължава напред. Почти винаги. Поне повечето оздравяват. Не е задължително раняването да е тежко…
— Всички мисии в Ирак и Афганистан са тежки — каза Макензи и впери поглед в лъскавата си червена кола. — Няма да се върна у дома — заяви тя. — Ще остана тук. Роуз е някъде наблизо, сам го казахте. Тя е в беда. Може да е изгубила ръка. Може да е останала инвалид, да няма къде да живее, какво да яде…
Помоли ги да я последват до бюрото на „Херц“, след което да я заведат до дома на Били.
Накамура понесе лаптопа си по коридора към ъгловия кабинет на лейтенанта. Пусна гласовото съобщение, което бяха засекли. Току-що получих новини от Монтана. Специално изпратиха човек, за да ми ги съобщи. Появил се е някакъв федерален агент и е започнал да задава въпроси. Току-що е напуснал Билингс.
— Видях куриера от Монтана — каза тя. — Остана вътре точно четири минути.
— И какво ни дава това? — попита лейтенантът.
— Моят приятел в лабораторията се справи отлично с определянето на телефонните номера.
— Какво иска? Медал ли?
— Потупване по рамото е достатъчно. Нали се сещате, да се отбиете в стаята му, да го поздравите…
— А ти какво искаш?
— Добре ще е да разберем какъв точно федерален агент се е появил в Билингс. А също и да открием кой е изпратил предупреждението. Дали става въпрос за съдружие, подразделение, франчайз или просто група приятели, които въртят нелегален бизнес?
— Какво искаш да направя?
— Да позвъните в полицейското управление в Билингс и да ги попитате кой се е отбил при тях снощи. Те ще знаят, разбира се, защото федералните ще са ги предупредили предварително от колегиалност.
— И този агент се е запътил към Уайоминг? Обясни ми, моля те, какво ни интересува това?