Ноубъл замълча отново, за да изяде едно яйце.
— И все пак мога да кажа, че печелим войната — заяви той. — Мога дори да кажа, че поне в моя район вече сме я спечелили. В състояние сме да проследим пътя на всяко болкоуспокоително от началото до края. Да елиминираме непочтените лекари и да обучим останалите да обръщат внимание на количествата, които предписват, да прекратим кражбите по време на производството и дистрибуцията. В момента черният пазар е практически мъртъв, а медицинският е поставен под строг контрол. А това е пълен успех. Проблемът е, че предишното изобилие ни остави няколко милиона пристрастени. Не забравяйте, че това са обикновени американци. Те смятат, че нямат нищо общо с онези, които се бодат с мръсни игли в тоалетните. Не забравяйте и още нещо: живеем в условията на свободен пазар. И когато го ограничаваме, цената на хапчетата скача, защото следва принципа на търсенето и предлагането. Това, което е струвало десет долара, изведнъж става петдесет. Настъпва криза. Изведнъж цената на стоката, предлагана от някой мексикански картел, започва да изглежда неустоимо изгодна. Не забравяйте, че става въпрос за едни и същи химични съединения. И че тези обикновени американци, за които говорим, умеят да си правят сметката, умеят да се пазарят. А цифрите не лъжат. Дори когато калкулират цената на собственото си достойнство, на мръсните игли, кабинките в тоалетните и всичко останало, цената на стоката, която ще си купят от мексиканците, остава твърде ниска. Така на практика заменихме един проблем с друг.
Ноубъл замълча отново, остави вилицата и отмести чинията си. Отпи продължително от бутилката бира.
— Но като цяло това е добра новина за нас — продължи той. — Новият проблем ни допада повече. Стоката на картелите е по-трудна за криене. Ние можем да я следим с по-малко усилия. От наша гледна точка все едно цялата система за производство и доставка е погълнала бариева каша. А ние я гледаме на рентген и тя светва като неон. Стандартите се снижават. Работата ни се улеснява. Но не навсякъде. Има изключения. В определена част от Монтана например нищо не светва на екрана. Не можем да видим стоката, която пристига. Пипалата на картела не стигат ли до тук? Какво се случва с наркоманите? Всички ли са се отказали? Или са умрели? Или се е появил нов доставчик? Искам да намеря отговорите на тези въпроси. Затова отидох в Монтана. Не открих абсолютно нищо полезно. С едно изключение. Колкото и странно да звучи, появата ми там е изплашила дребна риба, човек, който е сключил някакво споразумение със свой приятел, който също е дребна риба, но от друга мрежа. Това споразумение отива по дяволите в мига, в който някой от тях долови и най-слабия признак за опасност. Умен ход, спор няма. Предполагам, че не се случва за пръв път. Подобни мрежи неизменно се разпадат рано или късно и това се отразява най-силно именно на дребните риби. Колкото по-рано се измъкнеш от играта, толкова по-добре. Затова Били няма да се върне у дома. Били е въпросният приятел. От Мюл Кросинг, Уайоминг. Той е изчезнал заедно със своя човек от Билингс, Монтана.