— Къде са отишли според вас? — попита Макензи.
— На друго място — отвърна Ноубъл. — Където да завъртят нова схема.
— Търсите ли ги?
— Няма да мобилизираме националната гвардия заради тях. Включили сме обаче имената и снимките им в системата.
— Въпросното споразумение предполага, че са работили за една и съща мрежа, а не за две различни — каза Ричър. — Един слух е накарал двамата да побегнат. Може тези ваши две мрежи да са всъщност две части от една и съща мрежа.
— Възможно е — съгласи се Ноубъл. — Не знам почти нищо за тях. Затова отидох там. Най-вероятно онзи от Монтана е бил обикновен уличен дилър. Предполагам, че същото се отнася и за Били. Те са хората, които поддържат непосредствения контакт с клиентите. А някои от тези типове са учили в колеж. Разбира се, не става въпрос за хора като Били и неговия приятел, а за онези, които притежават хора като тях.
— Какво ще правите сега?
— Ще потърся чисти чаршафи и ще си легна. Никой няма да ми възстанови разходите за хотел, ако в къщата има легла.
— А после?
— После ще се захвана със същинската работа. Всичко, свършено дотук, беше чиста загуба на време.
— Все пак държавата е получила къща.
— Две къщи — уточни Ноубъл. — Не забравяйте онази в Билингс. Но се обзалагам, че няма да можем да продадем нито едната, нито другата.
— Ще ни уведомите ли, ако откриете Били?
Ноубъл поклати глава.
— Не мога да ви помогна в издирването на сестра ви. Съжалявам, госпожо. С какво всъщност разполагате? С множество догадки и надежди за най-доброто. Издирването на човек от страна на федералното правителство струва милиони долари дневно. Трябва да имаме много основателна причина да се захванем с подобно нещо. А вие не можете да ни предоставите такава причина. Разполагате с множество улики, но не и с факти.
Макензи не отговори.
— Но ви желая успех — добави Ноубъл.
24
Оставиха агента в къщата и се върнаха в Ларами. Ричър се бе излегнал на задната седалка, Макензи седеше отпред и изглеждаше напрегната, а Брамал шофираше с една ръка. Решиха да отседнат в хотела, който Ричър и Брамал бяха използвали предишната вечер. Беше съвсем приличен, като се изключи кафето. Ричър похвали закусвалнята, в която бе ходил, и Брамал го подкрепи. Той също намираше храната там за отлична.
— А после какво? — попита Макензи. — Какво ще правим след закуска? Какъв е следващият ни ход? В момента не разполагаме с нищо.
— Благодарение на Агенцията за борба с наркотиците — отбеляза Брамал.
— Разполагаме с достатъчно улики — отвърна Ричър. — Съгласен съм, че изчезването на Били ни причинява неудобство. За други обаче проблемът е по-сериозен. Например за онази жена в ранчото до старото имение. Тя изпитваше отчаяна нужда от дрога. Започваше да изпада в абстиненция. Очакваше Били с нетърпение. Той обаче няма да дойде. Какво може да направи тя? Утре вече ще потъне в отчаяние. Ще дойде да търси дрога в града. И не само тя, всички клиенти на Били ще дойдат тук. Ако Роуз е пристрастена, тя също ще дойде.
Срещнаха се във фоайето на хотела в осем сутринта. Брамал бе облякъл чиста риза, а Макензи — чиста блуза. Ричър бе с дрехите си от предишния ден, но се чувстваше добре в тях. Бе изхабил цял сапун под душа. Отидоха в закусвалнята и се настаниха на една маса. Заведението допадна на Макензи.
— Възможно е преди шест седмици цената на хапчетата да е скочила драстично и това да е принудило Роуз да продаде пръстена. За да може да си ги позволи — каза тя.
— Възможно е — съгласи се Ричър.
— Иска ми се да става въпрос за хапчета — продължи Макензи. — А не за игли в тоалетната.
— Разбира се.
— Сигурна съм, че агент Ноубъл се изрази най-общо, когато каза, че на черния пазар не се предлагат повече хапчета. Все някой трябва да ги продава.