Погледна часовника си и зачака да стане полунощ. Нямаше закъде да бърза. Шофьорите, паркирали на места три и седем, също чакаха. Поздравиха го с кимване, не прекалено дружелюбно, но не и прекалено предпазливо. По-скоро като братя по съдба, познали превратностите на живота. Хора като него. Появи се стар черен джип и паркира на място номер шест. Шофьорът излезе, кимна на всички и отвори багажника. Приличаше на останалите, между трийсет и пет и четирийсет, вероятно недоволен от живота.
Пет минути по-късно и десетте паркоместа бяха заети. Десет автомобила, строени в редица един до друг с отворени багажници или каросерии. Пазачът ги наблюдаваше от вратата. Стакли погледна часовника си. Още малко. Видя, че пазачът говори по мобилния си телефон и след като получи инструкции, затвори и извика на останалите:
— Две минути, момчета. Съвсем наблизо е.
Две минути по-късно в далечния край на гаража се отвори врата и в него влезе бял микробус. Току-що слязъл от магистралата. Напомняше на Стакли за кон, запотен и задъхан след продължителен галоп. Спря така, че задната му врата да се изравни с пикапа, паркиран на място номер едно. Шофьорът на микробуса слезе и отвори задната врата. Извади от там няколко бели кашона, които мъжът от пикапа взе и нареди в каросерията си.
Шофьорът се качи в микробуса, премести го с два метра и отново спря. Повтори процедурата с разтоварването на кашоните с мъжа, паркирал на място номер две. Нареди в протегнатите му ръце висока купчина кашони, след което мъжът се обърна и ги прибра в багажника на колата си. Микробусът се премести и застана до колата на номер три. Така осигури на пикапа от номер едно достатъчно пространство, за да излезе на задна и да напусне гаража през същата врата, през която бе влязъл микробусът.
Добре замислена и добре изпълнена работа, каза си Стакли. И добре подсигурена със стока. От мястото, на което бе застанал, можеше да види какво получаваше мъжът, паркирал на номер четири. Високи дози оксикодон със забавено действие и трансдермални лепенки фентанил в три различни концентрации. Кашоните бяха изработени от хубав здрав картон, бял и гланциран като тези, които използват фармацевтичните компании. Върху тях бяха отпечатани имената на медикаментите. Да, стоката беше истинска. Произведена в Америка. Идваше направо от завода. Чисто злато.
Микробусът продължи към следващото паркомясто и Стакли пристъпи напред. Взе това, което Скорпио му бе казал, че ще получи. Същото количество, което получаваше и Били. Добро количество за слабо населен фермерски район. Прибра кашоните отзад. Метна върху тях одеяло. Никой не можеше да види нищо през прозорците, които бяха покрити с напукано и пожълтяло от времето фолио.
Стакли изчака микробусът да обслужи мъжа от номер седем, даде назад, после включи на първа и излезе от гаража.
В този момент Глория Накамура седеше в своя потънал в мрак и тишина автомобил и наблюдаваше алеята зад обществената пералня на Артър Скорпио. Държеше под око задния вход. Между вратата и касата се процеждаше светлина, сякаш вратата бе открехната сантиметър-два. Нощта бе прохладна. Накамура излезе от колата и предпазливо пристъпи към вратата. Надзърна с едно око през процепа, но не видя нищо, тъй като той бе съвсем малък. Върна се в колата. Опита се да си представи какво правят вътре, за да повишат температурата дотолкова, че да трябва да отворят вратата. Очевидно, че в пералнята имаше сушилни, но те не работеха посред нощ, освен това вратата беше на офиса отзад.
Телефонът ѝ звънна. Обаждаше се приятелят ѝ от отдел „Компютърни престъпления“.
— Отново изгубихме Скорпио — уведоми я той. — Предполагам, че пак е отишъл до магазина и си е купил телефони от друга партида.
— В офиса си е — отвърна Накамура. — Предполагам, че говори по телефона. В момента наблюдавам задната врата.
— Засякохме нещо, което най-вероятно е от него. Триангулирахме сигнала, идва от пералнята. Той позвъни на север от тук, не много надалече. После получи текстово съобщение от същия номер. В него се казва, че всичко е готово за тази вечер, включително новият Били.
— Кога е станало това?
— Току-що. Няма и минута.
— Чакай — каза Накамура.
Светлината между рамката и вратата заструи по-силно. После изчезна напълно. Артър Скорпио излезе в сумрака навън. Обърна се, заключи вратата и тръгна към колата си.