— Някой, който не си е направил труда да го нагледа от поне три години.
— Сигурно си познавал Сай Портърфилд.
— Срещали сме се няколко пъти.
— Какво мислиш за историята с мечката?
— Това, което и всички останали.
— С какво се занимаваше Портърфилд?
— Никога не сме го питали. Знаехме, че я прави щастлива, и това ни беше достатъчно.
— Доста е надрусана в момента.
— Обвиняваш ли я?
— Ни най-малко. Но се тревожа дали запасите ще ѝ стигнат.
— Не можем да обсъждаме това с теб. Не те познаваме.
— Аз съм човек на сестра ѝ.
— Не съвсем. Човекът на сестра ѝ е детективът, когото тя е наела. Никой не разбира ти какво правиш тук.
— Не съм ченге — каза Ричър. — Това е най-важното. Пет пари не давам за тези неща. Тя обаче може да има проблем, защото Били го няма. Само това ме интересува.
— Знаеш ли кой беше той?
— Един човек, който е карал снегорин. И е доставял дрога.
— Бил си ченге в миналото.
— Всеки има минало. Обзалагам се, че сега можеш да минеш покрай крава, без да посегнеш към ласото. Били няма да се върне. Надявам се Роуз да е добре. Само това казвам.
— Били вече има заместник — обясни каубоят. — Отби се тук тази сутрин. Казва се Стакли. Изглежда свестен. Напомня ми за един мой братовчед, който работи като застрахователен агент. Така че всичко е наред. Бизнесът върви както обикновено.
— Какво купува тя? — попита Ричър.
— Окси и фентанилови пластири.
— Говорихме с един човек, който каза, че тази схема е останала в миналото.
— Не е, но стоката поскъпна.
— Той беше убеден, че е невъзможно да се намерят подобни неща. Имаш ли представа откъде идват?
— Това са най-обикновени медикаменти. Пристигат в бели кашони, в кутии с етикети. Произведени в Америка. Идват направо от завода. Веднага си личи, че не са ментета.
— И вие ли си падате по тези неща?
— От време на време. В съвсем малки дози. Колкото да се поотпуснем.
— Чух, че подобна стока се намира все по-трудно. Явно не са ме информирали правилно.
— Напротив — отвърна каубоят. — Това е самата истина. Все по-трудно се намира. На много места изобщо я няма. Но не и тук. Което ви изправя и тримата пред сериозен проблем. Нямам представа какви са плановете ви, но трябва да сте наясно, че Роуз няма да напусне това място. За нищо на света. Как би могла да го направи? Нямаш представа какво означават тези лекарства за нея. Постави се на нейно място.
34
Онзи приказно красив период от деня, точно преди залеза, който фотографите наричат вълшебния или златния час, наподобява прощална феерия от багри. Слънцето се спуска ниско над хоризонта, изпраща лъчите си косо през атмосферата и небето почервенява, а сенките се удължават. Ричър седеше на стъпалата на верандата и наблюдаваше как зелените равнини се покриват първо в златисто, после в охра и накрая почервеняват. Брамал седеше малко по-надолу, на една канара над клисурата. Каубоите от пикапа бяха седнали направо на земята, облегнали гърбовете си на дървета.
Вратата се отвори и Макензи излезе. Ричър се изправи, но тя мина покрай него и продължи по пътеката между ниските храсти. Тримата каубои станаха и изтупаха дрехите си.
Макензи се срещна с тях в края на пътеката. Стисна ръката на всеки и им благодари за грижите, които полагат за сестра ѝ.
После се обърна към Брамал и каза:
— Връщаме се в хотела.
В колата Макензи призна, че се чувства зле, задето оставя сестра си тук, но Роуз не искала и да чуе за друга възможност. Тук ѝ харесвало, имала всичко, от което се нуждаела. Отказала да тръгне, категорично, дори за една нощ, дори за да отиде на преглед. Отказала да обмисли възможността да постъпи в болница или да се обърне към съответните служби в Министерството по въпросите на ветераните, да потърси клиника, рехабилитационен център или да се премести в Лейк Форест, Илинойс.
— Дайте ѝ време — каза Брамал.
Завиха при старата поща в Мюл Кросинг и се върнаха в Ларами.
Вечеряха в града, след което Брамал ги откара в хотела и им пожела „лека нощ“. Ричър отново остана навън, на паркинга.
Високо над главата му се простираше нощното небе, огромно и осеяно с милиони ярки звезди. Промените в него в сравнение с предишната нощ сигурно бяха микроскопични, предположи Ричър. И не се дължаха на неговата драма. Небето не се интересуваше от подобни неща.
Макензи дойде и седна на пейката. Ричър седна до нея.
— Роуз не е напълно пристрастена — каза тя.
— Имах брат — отвърна Ричър. — Не бяхме близнаци, но бяхме много близки като деца. Сега се питам, ако той беше на мястото на Роуз, какво щях да очаквам от хората? Любезни фрази или неудобни истини? Не се опитвам да кажа каквото и да било. Наистина не знам. Помогни ми.