— Аз искам истината.
— Изглежда съвсем пристрастена.
— Но тя има причини. Изпитва болка. Нуждае се от медикаменти. Не го прави за забавление.
— За какво ѝ е алуминиевото фолио?
— Заради инфекцията. Маже го с антибиотици, които смесва с антисептици от комплектите за първа помощ. Размазва тази комбинация върху фолиото като масло върху филия. Тогава може да мине и без хапче оксикодон.
— Това не е животът, който е очаквала.
— Ти знаеше още вчера. Затова ме попита как се чувства човек, когато е толкова красив.
— Това беше единственото логично обяснение.
— Мисля, че Роуз се справя добре.
— Аз също.
— И къщата ми допадна. Останах изненадана. Не знам защо, но очаквах в нея да цари мрак.
— Аз също — повтори Ричър.
— Кажи ми какво ще стане след това.
— Иска ми се да знаех.
— Питам сериозно — каза Макензи. — Трябва да намеря някакво решение.
— Сестра ти се справя, защото се друса всеки ден. Можеш да ѝ дадеш пари, предполагам, и най-вероятно тя ще продължи в същия дух, докато новият доставчик Стакли си върши работата. С други думи, до момента, в който момчето детектив не затвори и това кранче и не остави всички на сухо.
— А това е напълно възможно.
— Нищо не е вечно — каза Ричър. — Освен това Роуз не се намира в такава безопасност, каквато смята.
— Дори да беше в пълна безопасност, пак нямаше да искам да я оставя тук.
— И как ще я накараш да се премести другаде?
— Това те питам. Отворена съм за всякакви идеи.
— Изобщо ли не се лекува? — попита Ричър.
— В началото прекарала цяла година в болница. Писнало ѝ. Оттогава не е ходила на лекар. И няма да го направи. Отказва дори да го обсъжда.
— Вместо това води изолиран живот и се лекува сама. Справя се добре, както и двамата установихме. Трябва да уважаваме решението ѝ. Единственият начин да я измъкнем от тук е да ѝ обещаем абсолютно същото, но на друго място. Или дори да ѝ обещаем нещо по-добро. Колкото си поиска хапчета и пластири. Ти ще трябва да откриеш добър специалист. Ще трябва да намериш тихо, усамотено място, където тя да живее. Ще трябва да ѝ обещаеш да не ѝ досаждаш. И да спазиш обещанието си. Поне първата година. Защото това може да продължи много дълго.
— Тя не иска никой да я вижда.
— В това отношение Уайоминг е за предпочитане пред Илинойс.
— Но тук няма лекари, от каквито тя има нужда.
— Колко голям е дворът ви?
— Двайсет декара.
— В такъв случай с мъжа ти можете да ѝ построите бунгало. С висока ограда. И да ѝ хвърляте лекарствата през оградата. Да я оставиш на мира за цяла година. И да видиш какво ще стане.
— Това означава, че единственият начин да помогна на собствената си сестра е като стана по-добър наркопласьор от досегашния ѝ доставчик.
— Момчето детектив ни предупреди да не подценяваме силата на опиатите. Не се съмнявам, че Роуз се зарадва на появата ти, но трябва да разбереш, че за нея, поне в момента, медикаментите, които приема, са по-важни от теб.
— Трудно ми е да го приема. Не заради мен. Просто Роуз е отишла твърде далече.
— Тя се нуждае от помощта ти. От присъствието ти. Най-важната ти задача е да ѝ докажеш това. Не давай израз на неодобрението си. Какъв избор е имала, освен да се тъпче с опиати? Не забравяй обаче, че тя има силна воля. Все пак говорим за ветеран с куп бойни мисии зад гърба си. Рано или късно ще осъзнае, че не се ли стегне, с нея е свършено. И ще поиска да поговори с теб, защото ти ще си единственият човек, който се е отнасял добре с нея. Тогава ще можеш да ѝ помогнеш.
— Надявам се да мога.
— Има доста книги по този въпрос. Можеш да прекараш първата година в четене.
— Даваш ли уроци?
— Самият аз съм запознат повърхностно с тези неща — отвърна Ричър. — Военната полиция залага повече на гумени маркучи и палки. Но сред военните лекари има много добри хора. Психиатри в униформа. Най-странната комбинация, която някога си виждала. Познавам двама-трима. Те могат да ти дадат куп полезни съвети.
— Например?
— Ще ти помогнат да разбереш какво я тревожи дълбоко.
— То е очевидно.
— Те са психиатри, но са и военни. И ще ти кажат, че е напълно възможно човек да страда не от един, а от два проблема едновременно. Ще ти кажат, че познават много офицери от пехотата като нея. И ще искат да научат повече подробности за онзи инцидент с бомбата край пътя.
— Защо?
— На първо място, за да разберат дали е имало и други жертви от американска страна. Ако това се окаже така, ще предположат, че Роуз е измъчвана от чувство на вина. Тя е била офицер. Загиналите са били под нейно командване. Останалото няма никакво значение. Може да са ранили първо нея, да е изпаднала в безсъзнание, преди да се е случило каквото и да било друго. Но пострадалите са нейни хора. Вината е нейна. Така разсъждават офицерите от пехотата. Може да ти звучат като празни думи, но за тях означават много. Шефът на „Уест Пойнт“ каза, че Роуз е била добър командир. Подобна похвала е най-голямата награда, която един офицер може да получи. Да бъдеш добър командир е много трудно. Преди всичко означава да удържиш негласното обещание да опазиш хората си живи. Това постепенно се превръща във фикс идея.