Ричър видя Брамал да отива до началото на клисурата. Спретнат дребен мъж с тъмен костюм, колосана яка и вратовръзка. С това облекло би трябвало да се чувства неловко на това място. Но истината бе, че Брамал се чувстваше като у дома си. Такъв човек беше той. Сега разсъждаваше върху нещо. Беше изписано на лицето му. Сериозен проблем. Вътрешна борба. Морална дилема.
Ричър знаеше каква е причината. Били. Това не беше стара история.
Ричър застана до Брамал и каза:
— Знам.
Изрече го по начин, който да покаже, че разбира бившия агент и му съчувства.
— Какво знаеш? — попита Брамал.
— Изпитваш угризения, че не каза на момчето детектив, че сме открили Роуз без помощта на Били.
— На теб нямаше ли да ти е съвестно?
— Не — отвърна Ричър. — Защо да го затрупвам с излишна информация? Какво се е случило в Оклахома?
— Минал на червен светофар. Спрял го полицай, проверил го и открил в системата името и снимката му. Ноубъл позвънил и се опитал да измъкне някакви отговори от него. Чудя се защо ни се обади, за да ни съобщи новината. Може да е било проява на любезност или израз на съчувствие към госпожа Макензи. В края на краищата тя го помоли да ни уведоми, ако открие Били. Може да го е разчувствала. Или пък не. Може да го е направил, ръководен от съвсем други мотиви. Да е решил например, че след като е получил Били на тепсия, може да се разрови по-надълбоко. Сам призна, че тази невидима мрежа никак не му допада. В такъв случай, ако знае къде е Роуз, логиката изисква да я призове като свидетел или да я арестува за незаконна покупка на наркотици, или и двете. Не мога да рискувам и да допусна да направи едното или другото. Не и в този момент. Поради куп причини. Една от които е категоричното желание на моята клиентка да държи сестра си извън системата. Затова не му казах. И, да, прав си, съвестно ми е. Предпочитам да не крия информация от хора като него.
— Макензи удължи ли срока на договора ви?
— Да, докато приключи настоящата криза.
— И колко дълго може да продължи това?
Брамал погледна към къщата и каза:
— Не съм специалист.
— Докога ще мълчи Били?
— Докато Ноубъл не се зарови по-надълбоко.
— Дори да не го направи, Били може да изтърси някоя глупост по всяко време. Да каже нещо, което не трябва. Тогава момчето детектив ще наостри уши. Не забравяй, че може да удари джакпота. Хора, които разбират от тези неща, твърдят, че стоката е истинска. Произведена в Америка. Направо от завода. Фабрична опаковка. Редовни доставки. Все неща, които момчето детектив смята за невъзможни. Ще го приеме лично. Ще захапе като булдог. И ще разбие последния канал. Не е време да поемаме рискове. Не се съмнявам, че другото категорично желание на твоята клиентка е да държи сестра си извън психиатричното отделение на някоя клиника.
Брамал отново погледна към къщата.
— Предполагам, че подобно решение не се взема на бърза ръка — каза той.
— Обикновено не — отвърна Ричър. — Този път обаче няма време за губене.
— С колко разполагаме?
— Инстинктът ми подсказва, че трябва да се махнем от тук до два-три дни.
— И дотогава не бива да казваме нищо на Ноубъл.
— Аз нямам проблем с това — заяви Ричър. — Ти обаче имаш разрешително за частен детектив, издадено от властите в Илинойс.
— Не го забравям нито за миг. Налице са солидни доказателства, че човек на име Артър Скорпио от Рапид Сити, Южна Дакота, необезпокоявано ръководи наркомрежа, която остава невидима за АБН. И тази наркомрежа обхваща най-малкото Южна Дакота, Уайоминг и Монтана. Тя се захранва от някакъв митичен източник, от някакво оцеляло като по чудо Елдорадо. Откриването на въпросния източник би било огромен успех за правоохранителните органи в тези щати. Мога да им го поднеса на тепсия. Всъщност професионалната етика ме задължава да го направя. Независимо дали смятам, че престъплението вече е извършено или тепърва ще бъде извършено. Трябва да кажа на Ноубъл всичко, което знам.
— Още е рано — предупреди го Ричър.
— Защото нелегалните доставки трябва да продължат. Поне докато моята клиентка уреди полулегални доставки на някое друго място.
— Успокой се — посъветва го Ричър. — Ти си пенсионер.
— Но правя втора кариера.
— Която се подчинява на по-малко правила, отколкото първата.
— Въпреки това моите правила са повече от твоите.
— Аз също си имам правила — каза Ричър. — И то доста. Едно от тях гласи, че раненият ветеран е невинен до доказване на противното. Друго правило обаче гласи, че трябва да си тръгнем, преди да пристигнат федералните. Затова съм съгласен с теб. Трябва да намерим решение.
Къщата остана тиха, а вратата — затворена. Ричър взе телефона на Брамал и отиде в началото на клисурата, където сигналът бе най-силен. Набра номера, който знаеше наизуст.