— Кога ще стане това? — попита Брамал.
— Най-важното условие са новото жилище и подходящите лекари. Можем да се захванем незабавно с търсене още докато сме тук. Или от утре, ако желаем. Между другото, реших да се преместя тук. Мисля, че всички трябва да го направим. Има достатъчно празни къщи. Абсурдно е да пътуваме всеки ден до хотела и обратно.
— Да се нанесем тук? — попита Брамал.
— По-ефективно е, не смятате ли? Ако съм близо през цялото време, ще мога да се грижа за нея повече. И нещата да се получат по-скоро.
— Не знаем кой е собственикът на имота — каза Брамал.
— Някой, който не е идвал от три години. Едва ли ще се появи точно сега. А и ние няма да стоим прекалено дълго.
— Колко време смятате да останем? — поинтересува се Брамал.
— Зависи изцяло от жилището и лекарите.
— В най-добрия случай?
— Месец, предполагам. Най-много два.
Откъм просеката долетя вой на автомобилен двигател и буксуване на гуми. Каубоите се изправиха. Ричър видя сред дърветата да се показва очукан стар пикап. Върху каросерията имаше пластмасова надстройка. Беше го виждал и преди. На черния път. Когато се разминаха, зад волана му седеше мъж на около четирийсет, който гледаше право пред себе си и не им обърна никакво внимание.
Макензи извърна глава.
— Това трябва да е Стакли — каза тя. — Роуз се надяваше да се отбие днес.
36
Стакли видя каубоите да отстъпват крачка назад. Беше ги срещнал предишния ден. Бяха същите. Те хем се отдръпнаха, за да му направят път, хем образуваха нещо като група посрещачи. Или като почетна стража. Дълбоко в себе си Стакли изпитваше удоволствие от пласирането на дрога. Клиентите бяха изпълнени с благодарност. За разлика от други професии, които бе упражнявал, тази му беше приятна.
Зад каубоите бе спряла прашна черна тойота. Колата, за която бе предупредил Скорпио. Беше я описал: спряла край пътя като полицейски патрул, а в нея двама мъже, единият много едър, и една жена, които задавали въпроси наоколо.
И беше получил нареждане от Скорпио.
Стакли погледна към къщата. Вратите ѝ бяха затворени. Погледна надясно, към дърветата в далечината. Нищо. Погледна наляво, към скалите над клисурата.
Върху камъните седяха трима души. Възрастен мъж с костюм. Красива жена. И един много едър тип.
Стакли спря пикапа в края на просеката. Излезе от кабината и поведе нетърпеливите каубои към задната врата. Там направи нещо, което никога не правеше. Отвори я и им позволи да надзърнат вътре. Отметна одеялото с престорена небрежност и им показа кашоните, десетки кашони, повечето опаковани във фолио, някои отворени, но почти пълни, всичките бели, чисти, с американски етикети. Долови как каубоите зад гърба му се размърдаха развълнувано. Което беше добре. Те трябваше да са щастливи и доволни, за да приемат предложението му.
Тримата пристъпиха към него и Стакли им каза какво могат да направят за него и какво може да направи той за тях. Делегиране на права и задължения. Правило номер едно в съвременния бизнес. Особено когато противникът е толкова едър тип.
Ричър видя каубоите да се събират край задната част на пикапа. Надзърнаха вътре. Сигурно оглеждаха стоката. Бяха доволни от качеството или от количеството, а може би и от двете. Сцената пренесе Ричър в детството му в една военна база в чужбина, когато майка му и други съпруги на военни се събираха на улицата в очакване на пикапа, който караше прясна риба. Стакли и каубоите започнаха оживено да обсъждат нещо. Цената най-вероятно. Тя бе важна и за двете страни, макар и по различен начин.
— Роуз няма да излезе от къщата — каза Макензи. — Предполагам, че приятелите ѝ купуват и за нея. Може да са го правили винаги. Което означава, че Били никога не я е виждал. И не можеше да ни помогне в издирването ѝ.
— Въпреки това трябва да говорим с него — каза Ричър.
— Защо?
— Той вече е в системата. И момчето детектив Ноубъл вече го е разпитвал.
— Но Били не е признал нищо.
— И докога ще продължи да отрича?
— Предполагам, че се шегуваше за гумените маркучи и палките.
— Били ще сключи сделка. Или ще изтърве неволно някоя важна подробност. Той няма представа с кои парченца от пъзела разполага АБН. Рано или късно ще каже нещо, което не трябва да казва. Логично е да предположим, че часовникът вече отмерва това време. Може да се наложи да преосмислим сроковете, в които трябва да напуснем това място. Няма смисъл да стоим тук, когато доставките спрат. И определено няма смисъл да стоим тук, когато федералните се появят. Знам, че на вас двамата няма да ви е лесно да вземете подобно решение, но положението може да стане много по-лошо.