— Не мога да навлизам в подробности.
— Знаем, че някой е влизал в дома му след инцидента.
— Да, видях. Върнах се няколко пъти, исках просто да се поразходя.
— Прилича на работа на професионалист.
— Съгласна съм, че проникването е било доста чисто.
— Знаете кой го е направил.
— Не мога да говоря за това.
— И знаете какво са взели.
— Да.
— Ще ми отговорите ли на един въпрос?
— Зависи.
— Достатъчно ми е само „да“ или „не“. Нищо повече. Не искам подробности. Ще ми кажете толкова, колкото решите.
— Обещавате ли?
— Само „да“ или „не“. Измъчва ме един въпрос.
— Какъв?
— Знаете ли как е умрял Портърфилд?
— Да — отвърна Сандерсън. — Бях там.
Офисът, в който работеше специален агент Кърк Ноубъл, се намираше в Денвър, Колорадо. Скучният бежов интериор на кабинета му бе озарен от златистите отблясъци, които хвърляше съдържанието на кутията за обувки, открита в дома на Били. Бижутата бяха подредени върху бюрото му. Все златни дрънкулки. Кръстчета на верижки, обици, гривни, пръстени, халки… Той трябваше да ги опише и заведе като улики. И да ги оцени.
Част от бижутата бяха боклук. Изработени машинно от евтини сплави, които дори бижутер не би разпознал. Цената им не надхвърляше двайсет цента. Други бяха средна работа. Седем долара, ако се съдеше по теглото им, девет, ако продавачът извадеше късмет. А трети бяха качествени. Например тази сватбена халка от осемнайсеткаратово злато, дебела, солидна. И красива. Петдесет долара в която и да било заложна къща. Същото се отнасяше и за чифт обици. Масивно осемнайсеткаратово злато. Шейсет долара за двете.
Когато приключи, Ноубъл погледна списъка. Обърна специално внимание на дясната колонка. С цифрите. Но стойностите в нея просто нямаха смисъл. Бяха абсолютно случайни и хаотични. Те варираха от малко над нулата до трицифрени числа. А между тях се срещаха какви ли не стойности. Два долара, три долара, четири долара и така до шейсет-седемдесет. Търговията с наркотици не работеше по този начин. Това не беше някой бутиков деликатесен магазин, в който можеш да си поръчаш парченце от това, щипка от онова. Тук клиентът купуваше пликче с кафяв прах за десет долара и плащаше десет долара. Или купуваше две пликчета за двайсет долара. Или три за трийсет. Икономистите наричат това стъпаловидно ценообразуване.
Ценообразуването на Били обаче бе гъвкаво. Сякаш той продаваше пликчета за пет долара, за шест долара, за тринайсет долара, за седемнайсет долара, за девет долара. Пълно обслужване. Каквото си пожелае клиентът. Поръчката му се мери на кантара и се изпълнява на място. Не, това бе малко вероятно. Следователно Били не продаваше пликчета с някакъв прах в тях. Стоката му пристигаше на едро. И тези големи количества можеха да се разделят за нуждите на търговията на дребно според индивидуалните нужди на всеки клиент, включително на клиенти с ограничени средства. Или да се реже с ножица на половинки и четвъртинки за най-закъсалите. Като едно време. Но това бе невъзможно.
Ноубъл взе телефона и позвъни в ареста.
— Очаквам арестант от Оклахома — каза той. — Някой си Били.
— В момента го регистрираме.
— Изпратете го веднага в стаята за разпити. Кажете му, че искам да му задам няколко въпроса. Ще дойда след два часа. Нека се поти дотогава.
Ще ми кажете толкова, колкото решите, бе обещал Ричър. Оказа се, че Роуз Сандерсън няма намерение да каже и дума повече от това, което е решила. Поне относно Портърфилд. Само кимна на себе си, скрила лице в качулката, сякаш това изчерпваше въпроса.
— Сестра ми каза, че сте я питали как се чувства човек, когато е толкова красив — заяви тя.
— Да.
— Това означава, че вече сте знаели за мен.
— Направих логичен извод.
— Сигурна съм, че ви е дала противоречив отговор. Тя все още е красива. Дълбоко в себе си красивите хора знаят, че останалите им завиждат. Затова трябва да се държат скромно и свенливо, дори това да ги обезличава. Да твърдят, че красотата ги кара да се чувстват повърхностни. Трябва да ви кажа обаче, че красотата ги кара да се чувстват прекрасно. Както се чувства човек, отишъл с пистолет на дуел със саби. Поставям се на негово място и си представям как повалям противниците си един по един, бам, бам, бам. Красотата е свръхсила. Няма смисъл да го отричаме. Тя е важно еволюционно предимство. Като едрия ви ръст например.