Не бързаше — знаеше, че трябва да уцели точно времето преди спускането на завесата. В 23:40 излезе от апартамента си и спря такси. Обясни на шофьора, че ще ѝ е нужна малко помощ да натовари две големи вази. Той тутакси ѝ помогна и след като Вирджиния се настани на задната седалка, попита:
— Накъде, мадам?
— Итън Скуеър трийсет и две. И ще ви помоля да карате бавно, тъй като не искам вазите да се повредят.
— Разбира се, мадам.
Вирджиния седеше на ръба на седалката, хванала здраво двете вази, докато шофьорът изминаваше краткото разстояние от Челси до Итън Скуеър, като през цялото време караше на първа скорост. Когато таксито най-сетне спря пред № 32, спомените за времето ѝ с Пери нахлуха в главата ѝ и ѝ напомниха отново колко много ѝ липсва той. Шофьорът слезе и отвори задната врата.
— Ще бъдете ли така добър да сложите вазите на горното стъпало — каза тя, докато слизаше от таксито. Изчака шофьора да изпълни молбата ѝ и добави: — Ако почакате няколко минути, ще можете да ме откарате обратно.
— Разбира се, мадам.
Вирджиния си погледна часовника — девет минути преди полунощ. Беше спазила своята част от уговорката Натисна звънеца и изчака, докато не видя как някой пали лампа на третия етаж. След малко на прозореца се появи познато лице. Тя се усмихна на Кларънс, който отвори прозореца и погледна надолу към нея.
— Ти ли си, Вирджиния? — попита той, като се мъчеше да скрие раздразнението си.
— Разбира се, че съм аз, скъпи. Просто връщам вазите. — Вирджиния отново си погледна часовника — Часът е дванайсет без седем, така че спазих уговорката.
Светна втора светлина и Камила се появи на друг прозорец.
— И точно навреме — каза тя.
Вирджиния се усмихна сладко на заварената си дъщеря. Канеше се да се върне при таксито, но спря за момент, за да хвърли последен поглед на двете вази, После се наведе, събра всичките си сили и вдигна едната над главата си като олимпийски състезател по вдигане на тежести. Задържа я за момент и я остави да се изплъзне от пръстите ѝ. Изящното петстотингодишно национално съкровище заподскача по каменните стъпала и се пръсна на безброй парчета.
Навсякъде в къщата започнаха да се палят лампи и думите "шибана кучка" бяха най-сдържаното от всички мнения на Камила за ставащото.
Набрала инерция, Вирджиния пристъпи напред за последен поклон преди спускането на завесата. Взе втората ваза и също я вдигна над главата си. Чу как вратата зад нея се отваря.
— Моля те, не! — извика Кларънс и скочи с протегнати ръце напред, но Вирджиния вече бе пуснала вазата и вторият незаменим китайски шедьовър се пръсна на още повече парчета от първия.
Вирджиния бавно слезе по стълбите, като стъпваше внимателно през мозайката от натрошен синьо-бял порцелан, за да се качи в чакащото такси.
Докато потегляше обратно към Челси, шофьорът погледна в огледалото и видя, че пътничката му се усмихва. Вирджиния нито веднъж не се обърна да погледне касапницата, защото този път беше прочела документа клауза по клауза и в него не се споменаваше в какво състояние трябвала бъдат двете вази, когато ги върне "на или преди 19 октомври".
Докато таксито излизаше от Итън Скуеър, часовникът на близката църква удари полунощ.
Себастиан Клифтън
1984–1986
39
— Искал си да ме видиш, председателю.
— Виктор, би ли седнал за момент, докато подпиша чека? Всъщност можеш да си вторият подписващ.
— Кой е получателят?
— Карин Барингтън, за триумфа ѝ на Лондонския маратон.
— Напълно заслужено — каза Виктор, извади писалката си и подписа с размах. — Фантастично постижение. Аз не бих се справил и за седмица, какво остава за четири часа.
— А аз дори не бих се опитал — каза Себ. — Но не това е причината да искам да те видя. — Тонът му се промени, след като празните приказки, които доставят такова удоволствие на англичаните преди да заговорят по същество, се изчерпаха. — Искам от теб да поемеш повече отговорности.
Виктор се усмихна, сякаш знаеше какво ще предложи председателят.
— Искам да станеш заместник-председател на борда на банката и моя дясна ръка.
Виктор не се опита да скрие разочарованието си. Себ не беше изненадан и можеше само да се надява, че той ще приеме — ако не веднага, то поне в дългосрочен план.
— А кой ще е главен изпълнителен директор?
— Смятам да предложа мястото на Джон Ашлн.