— Но той е в банката само от две години и се носи слух, че "Барклис" искат да го поканят да оглави офиса им в Близкия изток.
— Аз също чух тези слухове и те само ме убедиха, че не можем да сп позволим да го губим.
— Тогава предложи на него да стане заместник-председател — повиши тон Виктор. Себастиан не успя да измисли убедителен отговор. — Не че ще има особен смисъл — продължи Виктор, — защото много добре знаеш, че той ще погледне на този пост просто като на красива фасада и ще го откаже.
— Аз не гледам така на поста — каза Себ. — Смятам го не само за повишение, но и за оповестяване, че ти си естественият ми приемник.
— Дрън-дрън. Да не би да си забравил, че сме на една възраст? Не, ако направиш Ашли изпълнителен директор, всички ще приемат, че си избрал него за свой приемник, а не мен.
— Но ти ще си останеш начело на обменния отдел, който е един от най-доходоносните.
— И е подчинен пряко на главния изпълнителен директор, ако случайно си забравил.
— Тогава ясно ще дам да се разбере, че отсега нататък ще бъдеш подчинен пряко на мен.
— Това е просто дребна отстъпка и всички ще го разберат. Не, ако не смяташ, че съм достоен за директор, не ми оставяш друг избор, освен да си подам оставката.
— Това е последното, което искам — каза Себастиан, но най-старият му приятел излезе от стаята, без да каже нито дума повече.
— Е, това мина добре — въздъхна Себ.
— Отлагаш го от години — каза Карин, след като прочете писмото.
— Но аз съм над шейсет — запротестира Джайлс.
— Това е "Касъл" срещу "Вилидж", а не Англия срещу Западните Индии — напомни му тя. — А и все ми повтаряш колко ти се иска да бях видяла тайната ти страст.
— Когато бях в разцвета на силите си, не сега.
— И — продължи Карин, без да му обръща внимание, — ти обеща на Фреди. — Джайлс не се сети за подходящ отговор. — И да си го кажем направо, щом аз мога да пробягам маратон, ти със сигурност можеш да участваш в селски мач по крикет. — Думи, които най-сетне накараха мъжа ѝ да млъкне.
Джайлс прочете отново писмото и седна със стон зад бюрото си. Извади от чекмеджето лист, махна капачката на писалката си и започна да пише.
Скъпи Фреди,
С най-голямо удоволствие ще се включа в отбора ти за…
— Наистина са великолепни! — каза младият мъж, който се възхищаваше на седемте графики, спечелили Наградата на основателя.
— Мислите ли? — отвърна младата жена.
— Разбира се! И каква чудесна идея да избере за тема седемте възрасти на жената.
— О, това го бях пропуснала — каза тя и се вгледа в него по-внимателно.
Облеклото на младия мъж подсказваше, че не се е погледнал в огледалото, преди да излезе на работа сутринта. Нито една дреха не подхождаше на друга. Елегантно сако "Харис Туийд" със синя риза, зелена вратовръзка, сиви панталони и кафяви обувки. Но пък излъчваше заразителна топлина и ентусиазъм относно творбите.
— Както виждате — оживено продължи той, — художничката е избрала за своя тема жена, участваща в маратон, и е изобразила седемте етапа от състезанието. На първата графика тя е на старта, загрява, малко е изпълнена с опасения, но е нащрек. На следващата — той посочи втората рисунка тя достига пeтата миля и все още е пълна с увереност. Но когато стига десетата — продължи младият мъж, обръщайки се към третата рисунка, — очевидно започва да изпитва болката.
— А четвъртата? — попита тя и се вгледа по-внимателно в графиката, която художничката бе описала като "стената".
— Вижте само изражението ѝ. Няма съмнение че започва да се чуди дали ще успее да стигне до финала. — Младата жена кимна. — А петата я показва как едва се крепи, докато минава покрай… семейството си, предполагам. Вдига ръка да ги поздрави, но с един-единствен деликатен щрих художничката недвусмислено показва какво огромно усилие ѝ струва този жест. — Младият мъж посочи шестата графика и продължи въодушевено: — А тук я виждаме как минава финала, вдигнала ликуващо ръце. И секунди по-късно, на последната графика, тя рухва изтощена на земята, след като е дала всичко от себе си и е наградена с медал. Обърнете внимание, че художничката е добавила лентата в жълто и зелено, единствения намек за цвят в седемте рисунки. Наистина блестящо.
— Явно вие самият сте художник.
— Де да бях — с усмивка отвърна той. — Най-голямото ми постижение беше награда в училище. После реших да кандидатствам в "Слейд", но не ме приеха.
— Има и други колежи по изкуствата.
— Да, и аз кандидатствах в повечето — Голдсмитс, Челси, Манчестър. Дори отидох в Глазгоу на интервю, но резултатът винаги беше един и същ.