Бяха възможни и четирите резултата — победа, загуба, безизходица и равен.
Фреди нямаше нужда да поглежда таблото, за да разбере, че му трябва една точка за равен и две за победа. Огледа се и се приготви за удара. Касапинът го изгледа свирепо, засили се и изстреля топката с всичките си сили. Хвърлянето отново бе късо и Фреди пристъпи уверено напред с намерението да я запрати надалеч, но тя се оказа по-бърза от очакваното и профуча покрай бухалката, като го удари по подплънката.
Целият отбор "Вилидж" и половината тълпа заподскача и зарева. Фреди погледна с надежда към викария, който се поколеба само за момент и вдигна пръст във въздуха.
С наведена глава Фреди тръгна към павилиона, изпращан от аплодисментите на тълпата. Беше направил осемдесет и седем точки, но "Касъл" бе изгубил мача.
— Каква жестока игра може да е крикетът — каза Карин.
— Но пък оформя характера — отвърна Джайлс. — И имам чувството, че това е мач, който младият Фреди никога няма да забрави.
Фреди влезе в павилиона и се тръшна на една пейка в ъгъла на съблекалнята, все така провесил глава, без да обръща внимание на виковете "Добра игра, момко", "Лош късмет, сър" и "Чудесен опит, момчето ми", защото чуваше единствено радостните викове от съседното помещение, подхранвани от пинтите бира от осигуреното от кръчмаря буре.
Джайлс отиде в съблекалнята и седна до отчаяния младеж.
— Остана още една задача — каза той, когато Фреди най-сетне вдигна очи. — Трябва да поздравим капитана на "Вилидж" за победата.
Фреди се поколеба за момент, после стана и последва Джайлс. Щом влязоха в другата съблекалня, противниковият отбор се умълча. Фреди отиде до полицая и стисна ръката му.
— Великолепна победа, мистър Мънроу. Ще се наложи догодина да се напънем по-здраво.
По-късно вечерта, докато Джайлс и Хамиш Мънроу се наслаждаваха на пинта местна бира във "Фенуик Армс", капитанът на "Вилидж" отбеляза:
— Вашето момче направи забележителни ининги. Много по-добри отбори от нашия ще си патят от ръката му и подозирам, че това ще стане в близко бъдеще.
— Той не е мое момче — отвърна Джайлс. — А ми се иска да беше.
41
— Знаеш ли, че Джесика си има нов приятел? — попита Саманта.
Себастиан винаги резервираше една и съща маса в ъгъла на "Льо Каприз", където не можеха да подслушват разговорите му и му се откриваше добър изглед към другите гости. Открай време му беше забавно как дългите огледала на четирите стълба в средата на помещението му позволяват да наблюдава останалите посетители, докато той оставаше невидим за тях.
Не се интересуваше от кинозвезди, които едва разпознаваше, от политици, които се надяваха да бъдат разпознати, нито дори от принцеса Даяна, която разпознаваха всички. Единственият му интерес бе да държи под око другите банкери и бизнесмени, за да види с кого се хранят. Сделките, за които му беше полезно да знае, често се сключваха по време на вечеря.
— Кого си зяпнал? — попита Саманта, след като той не отговори.
— Виктор — прошепна Себастиан.
Сам се огледа, но не успя да види най-стария приятел на Себ.
— Ама че си воайор — каза тя, след като си допи кафето.
— И не само това. Те не могат да видят нас — каза Себ.
— Те? С Рут ли вечеря?
— Не, освен ако не си е махнала няколко сантиметра от талията и не си ги е сложила на циците.
— Дръж се прилично, Себ. Може да е клиентка.
— Не, по-скоро той е клиентът.
— Наследил си развинтената фантазия на баща си. Сигурно е нещо съвсем невинно.
— Ти си единствената в заведението, която би повярвала на подобно нещо.
— Сега вече ме заинтригува — каза Сам, отново се огледа, но пак не видя Виктор. — Повтарям, ти си воайор.
— И ако съм прав — каза Себ, без да обръща внимание на укора на жена си, — имаме проблем.
— По-скоро Виктор има проблем, не ти.
— Може би. Но въпреки това предпочитам да се измъкна, без да ме видят — каза той, докато си вадеше портфейла.
— Как смяташ да го направиш?
— Като избера подходящия момент.
— Някаква диверсия ли ще направиш? — подразни го тя.
— Нищо толкова драматично. Ще изчакаме, докато някой от тях отиде в тоалетната. Ако е Виктор, ще успеем да се измъкнем незабелязано. Ако е жената, ще трябва да го направим дискретно, без да им даваме основания да си помислят, че сме ги видели.
— Но ако той ни поздрави, ще стане ясно, че срещата им е невинна — каза Сам.