— Това би било облекчение в много отношения.
— Много те бива в тези неща — отбеляза Сам. — Може би от личен опит?
— Не точно. Но ще откриеш подобни сюжети в романите на татко, когато Уилям Уоруик осъзнава, че очевидецът на убийството лъже и че трябва да се измъкне от ресторанта незабелязан, ако иска да го докаже.
— Ами ако никой от тях не отиде до тоалетната?
— Ще се наложи да останем тук много дълго. Ще платя сметката, за да сме готови, ако се наложи да се изнасяме бързо — каза Себ и вдигна ръка. — И извинявай, Сам, но не каза ли нещо, преди да се разсея?
— Да. Питах се дали знаеш, че Джесика си има приятел.
— Какво те кара да мислиш така? — попита Себ докато проверяваше сметката, преди да даде кредитната си карта.
— Никога досега не ѝ е пукало как изглежда.
— Това не е ли типично за студентка в училище за изящни изкуства? Винаги ме гледа така, сякаш е облечена от "Оксфан", а аз не виждам никаква промяна.
— Защото не я виждаш вечер, когато престава да е студентка и се превръща в млада жена, и изобщо не изглежда толкова зле.
— Метнала се е на майка си — каза Себ и стисна леко ръката на съпругата си. — Да се надяваме, че новият е подобрение след бразилския плейбой, защото не ми се вярва, че "Слейд" ще прояви такова разбиране втори път — добави, докато подписваше сметката.
— Мисля, че този път това няма да е проблем. Когато дойде да я вземе, той караше "Поло", а не "Ферари".
— И смееш да ме наричаш воайор? Кога ще имам шанса да се запозная с него?
— Може да мине известно време, защото досега тя дори не е признала, че си има приятел. Аз обаче планирам…
— Внимание. Тя върви към нас.
Себ и Сам продължиха да бъбрят, докато покрай масата им минаваше висока елегантна млада жена.
— Е, стилът ѝ ми харесва — каза Сам.
— Какво искаш да кажеш?
— Мъжете сте еднакви. Гледате само краката, фигурата и лицето на жената, сякаш сте в месарски магазин.
— А жените какво гледат? — опита се да се защити Себ.
— Първото, което погледнах, беше роклята ѝ. Проста и елегантна, и определено не е конфекция. Чантата ѝ е стилна, без да обявява на всеослушание дизайнера, а обувките ѝ довършват съвършения тоалет. Никак не ми е приятно да ти отварям очите, Себ, но тя е класно парче, както казваме в Щатите.
— Тогава какво прави с Виктор?
— Нямам представа. Но като повечето мъже, ако видиш приятел с красива жена, моментално ще си помислиш най-лошото.
— Все пак си мисля, че е най-добре да се измъкнем незабелязано.
— Лично аз предпочитам да ида и да кажа здрасти на Виктор, но ако…
— Има нещо, което не съм ти казал. В момента с Виктор не сме в особено добри отношения. Ще ти обясня, когато се качим в колата.
Себ стана и тръгна по заобиколен маршрут, за да избегне масата на Виктор, и когато оберкелнерът отвори вратата за Саманта, му пъхна в ръката пет паунда.
— Е, какво трябва да знам? — попита Сам, след като се качиха в колата.
— Виктор е ядосан, защото не го направих главен изпълнителен директор.
— Ясно — каза Сам. — Разбирам как се е почувствал. Кого назначи за изпълнителен директор?
— Джон Ашли — каза Себ, докато излизаше на Пикадили и се включваше в късния трафик.
— Защо?
— Защото е подходящият човек за тази работа.
— Но Виктор винаги ти е бил добър и верен приятел, особено в лоши за теб периоди.
— Знам, но това не е достатъчно добра причина да го назнача за изпълнителен директор. Поканих го да стане заместник-председател на борда, но той го прие като обида и подаде оставка.
— И това го разбирам — каза Сам. — И какво направиш, за да го задържиш в борда?
— Хаким долетя от Копенхаген, за да се опита го накара да размисли.
— И успя ли? — попита Сам, докато Себ спираше на червен светофар.
Джайлс бързаше за среща, но видя, че пред кабинета му го чака Арчи Фенуик. Не забави крачка.
— Арчи, ако е за предложените от правителството субсидии за зърно, би ли си записал час? Вече закъснявам.
— Не, не е за това — каза Арчи. — Дойдох тази сутрин от Шотландия с надеждата, че ще имаш време да обсъдим един личен въпрос. — Тоест нещо свързано с Фреди.
— Разбира се — каза Джайлс, влезе в кабинета си и се обърна към секретарката. — Погрижи се да не ме безпокоят, докато съм с лорд Фенуик. — Затвори вратата. — Да ти предложа уиски, Арчи? Имам дори от твоята марка — добави и вдигна бутилка "Глен Фенуик". — Фреди ми подари едно кашонче за Коледа.
— Не, благодаря. Макар че едва ли ще останеш изненадан, че дойдох да говорим именно за Фреди — каза Арчи, докато сядаше. — Но като знам колко си зает, ще се опитам да не ти отнемам много време.