— Не му обръщай внимание — каза Карин. — Използва всякакъв повод да жегне премиера.
— Но пресата май е на мнение, че тя си върши добре работата — каза Фреди.
— Прекалено добре, за да ми харесва — призна Джайлс. — Истината е, че почти я бяхме качили на бесилото, докато аржентинците не завладяха Фолкландските острови. Но след това стана същински Джеймс Бонд — куршумите летят към нея от всички посоки, но тя все успява да се сниши в подходящия момент.
— Ами заместник-министърът на здравеопазването? — попита Фреди. — На нея ще ѝ се наложи ли да се снишава, след като отново си на първия ред?
— Куршумите ще я застигнат всеки момент — с известно задоволство рече Джайлс.
— Джайлс, дръж се прилично. Говорим за сестра ти, не за врага.
— Тя е по-лоша и от враг. Не забравяй, че Ема е ученичка на блажената Маргарет Грантъмска. Но когато представи в Горната камара последния законопроект за здравеопазването, възнамерявам да го съсипя член по член, докато не започне да гледа на оставката като на блажено спасение.
— На твое място бих внимавала, Джайлс — каза Карин. — Подозирам, че като бивш председател на борда на голяма болница Ема може да е по-добре осведомена от теб за здравните услуги.
— А, но забравяш, че дебатът няма да се води в заседателна зала на болница, а в Камарата на лордовете, където дебна от известно време.
— Може би няма да е зле да се вслушаш в предупреждението на Грейс, че Ема може да те препъне в подробностите — каза Карин. — Защото за разлика от повечето политици, тя всъщност познава нещата отвътре.
— Мисля си, че си тори под прикритие — отбеляза Джайлс.
— Определено не съм — отвърна Карин. — Излязох от прикритие преди години и Ема е онази, която ме привлече на тяхна страна.
— Предателка.
— Нищо такова. Влюбих се в теб, а не в Лейбъристката партия.
— За добро или лошо.
— За лошо в конкретния случай.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но само исках да разбера значението на думата "мартинет".
— Не обръщай внимание на Джайлс — каза Карин. — Винаги е такъв преди голям дебат, особено когато в него участва и сестра му.
— Мога ли да дойда да гледам? — попита Фреди.
— Зависи коя партия ще подкрепиш — отвърна Джайлс.
— Онази, която ме убеди, че политиката ѝ е по-добра.
— Това беше оригинално — каза Карин.
— Мисля, че сега не е времето да ви кажа, че се записах в Млади консерватори — каза Фреди.
— Какво си направил? — изуми се Джайлс, залитна и се вкопчи в лавицата над камината.
— И става по-лошо.
— Че как е възможно да стане по-лошо?
— Неотдавна имахме имитация на избори в училище и се явих като кандидат на торите.
— И какъв беше резултатът? — поинтересува се Джайлс.
— Не би искал да знаеш.
— Не само че е спечелил категорично — каза Карин, — но и иска да последва стъпките ти и да влезе в парламента. Жалко само, че няма да седи от твоята страна в Камарата.
Последва мълчание, което малцина министри бяха успявали да наложат на лорд Барингтън от Бристолското пристанище.
— Том, когато мистър Кауфман пристигне, би ли го помолил да се отбие в кабинета ми преди заседанието на борда?
— Разбира се, сър — каза портиерът и отдаде чест на председателя.
Себ бързо отиде до асансьорите. Макар още да нямаше осем, Джон Ашли и Арнолд Хардкасъл вече го чакаха в коридора на последния етаж.
— Добро утро, господа — каза Себ, докато влизаше и кабинета си. — Моля, седнете. Реших, че е добре да обсъдим тактиката си, преди Виктор да е дошъл — ако изобщо се появи. Да започнем с теб, Джон. Някакви новини?
Ашли отвори папката, която с всеки ден ставаше все по-дебела.
— Чекът за триста и двайсет хиляди беше представен. Мистър Вон обаче се съгласи, че не е необходимо да го одобрим незабавно, тъй като периодът на уговаряне още не е приключил.
— Много разумно от негова страна, но пък ние сме техен надежден клиент от много години. Джон, какво според теб трябва да правим, ако Виктор не дойде?
— Да се обадим на Бари Хамънд и да му заръчаме да открие Виктор, защото не се съмнявам, че ще намерим там и момичето.
— Това крие рискове — обади се Арнолд.
— Според мен — отвърна Джон — по-важни от рисковете са последиците, ако ѝ позволим да изцица Виктор до последно.
— Ама че метафора — рече Себ и си погледна часовника. — На път е да закъснее.
На вратата се почука и тримата вдигнаха с надежда очи. Вратата се отвори и в кабинета влезе Рейчъл.