След това имаше среща с председателя на групата Бърги Денам, за да обсъдят онези членове, които седяха от страната на мнозинството, но бяха изразили опасения след публикуването на законопроекта. Някои бяха искрени, други не познаваха добре материята, а имаше и такива, които се бяха клели във вярност на партията, за да получат местата си, след което изведнъж откриваха, че имат собствено мнение, стига то да бъде отразено благоприятно за тях в националната преса.
Ема и председателят на групата обсъдиха кои от тях трябва да бъдат притискани, уговаряни, ласкани или дори подкупвани с обещания за включване в парламентарна делегация до някоя екзотична страна преди деня на гласуването. Бърти я беше предупредил, че битката ще бъде много оспорвана и резултатът ще зависи само от няколко гласа.
След срещата Ема се върна в министерството, за да се запознае с последните проблеми, появили се през деня. Генералният секретар на Кралската колегия на медицинските сестри Норман Бъркиншоу (Ема се чудеше колко ли още време трябва да мине, преди постът да се заеме от жена) настояваше за повишаване на заплатите на членовете с 14 процента. Ема се беше съгласила да проведе с него среща, на която да посочи, че ако правителството се огъне пред исканията му, здравната система ще фалира. Но много добре знаеше, че думите ѝ ще попаднат в глухи уши.
В 18:30 (вече закъсняваше) присъства на парти в клуб "Карлтън" в Сейнт Джеймс, където трябваше да се ръкува с верни поддръжници, да слуша внимателно възгледите им как трябва да работи правителството и през цялото време да се усмихва. След това я измъкнаха, за да я закарат до Кралската колегия на хирурзите; имаше само няколко минути, за да прегледа отново речта си в колата. Още поправки, още зачеркнати места и накрая подчертаване на ключовите думи, на които трябваше да наблегне.
За разлика от Хари, Ема трябваше да е в най-добрата си форма вечерта, колкото и изтощена да се чувстваше. Веднъж беше чела, че Маргарет Тачър спи само по четири часа на денонощие и винаги сядала зад бюрото си в пет сутринта, за да пише писма до министри, водачи на изборни райони, служители и стари приятели. Никога не забравяше рожден ден или годишнина; неотдавна Ема бе получила поздравителна картичка по случай раждането на правнучката ѝ.
"Никога не забравяй — беше добавила Тачър след поздравленията. — че твоята всеотдайност и усилен труд ще са от полза за поколението на Люси".
Ема се прибра на Смит Скуеър малко след полунощ. Искаше ѝ се да се обади на Хари, но щеше да го събуди — той щеше да стане в шест сутринта, за да започне работа по втората глава. Отиде в кабинета и отвори поредната червена кутия, пристигнала, докато беше вечеряла с президента на Кралската колегия на хирурзите. Седна и започна да работи по първата чернова на речта, за която знаеше, че ще определи цялата ѝ политическа кариера.
"Почитаеми лордове, за мен е привилегия да представя пред Камарата законопроекта за здравеопазване на правителството за второ четене. Позволете да започна с…"
45
— Какво става? — попита Ема, докато излизаха от къщата за вечерната разходка до Чу Магна.
— Знаеш, че неотдавна бях на годишен преглед — каза Хари. — Е, сутринта получих резултатите.
— Нищо обезпокоително, надявам се? — попита Ема, като се мъчеше да скрие тревогата си.
— Всичко е чисто. Отметнал съм всички точки освен една и макар че спрях да тичам, доктор Ричардс е доволен, че все още ходя по един час всяка сутрин.
— Иска ми се и аз да можех — каза Ема.
— Секретарката ти ще се погрижи това никога да не бъде възможно. Но поне можеш да се опиташ да компенсираш през уикенда.
— Каза всички точки освен една — каза Ема, докато вървяха по алеята към пътя.
— Докторът каза, че имам две малки бучки в простатата. Нищо обезпокоително, но няма да е зле да се погрижа за тях в близко бъдеще.
— Прав е. В края на краищата можеш да си направиш операция или да минеш през курс на лъчетерапия и след няколко седмици да се върнеш към нормалния начин на живот.
— Трябва ми само още една година.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ема и спря.
— Дотогава трябва да съм завършил "Ези печели" и да съм изпълнил условията на договора.
— Но доколкото те познавам, скъпи, тогава вече ще имаш поне пет-шест нови идеи за романи. Мога ли да попитам как върви работата?